Болниците, специализираните клиники и аптеките би трябвало директно да се договарят със здравната каса за финансирането им по Националния рамков договор. Това пише в становище на Комисията за защита на конкуренцията, което може да преобърне правилата на играта в здравния сектор. Регулаторният орган смята, че Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз и Българският фармацевтичен съюз не са компетентни държавни органи и затова не могат двустранно, заедно с касата, да определят параметрите по здравни административни актове, които създават права и задължения за други. Според КЗК при договарянето следва да се осигури участието на всички засегнати. „Това, на първо място, включва всички изпълнители на медицинска и стоматологична помощ, включително и тези, които не са представлявани от лекарския, съответно зъболекарския съюз – лечебните заведения от болничната и извънболничната помощ. Налага се аптеките също да получат представителство на своите интереси при договарянето с касата, тъй като фармацевтичният съюз не може да се договаря от името на търговците на дребно, които не са магистър-фармацевти“, се посочва в документа.
Заинтересованите страни приеха доста разнопосочно важното становище. От здравното министерство изтъкнаха, че не смятат за нужно стопанските субекти да преговарят от свое име по рамковия договор, тъй като в надзорния съвет на здравната каса са представени всички, „които участват в предоставянето и ползването на медицинска помощ“. Но това е само отчасти вярно, тъй като контролната квота в надзора на институцията се държи от представителите на държавата. Становището на касата е „против“ участието на пациентите в договарянето, тъй като самата институция по дефиниция ги представлява. А за болниците се допуска присъствие „под някаква форма“.
Разбираемо, лекарският съюз „пасува“ по темата, тъй като ролята му би отслабнала, ако повече засегнати страни седнат на масата на преговорите. Зъболекарите пък искат да продължат да се договарят отделно от останалите, вероятно тъй като само те се вместват в годишния си бюджет. Фармацевтичният съюз също „пази територията си“ с мотива, че само той осъществява контрол върху медиците, които имат право да отпускат лекарства в хода на изпълнението на индивидуалните си договорис касата. Асоциацията на собствениците на аптеки обаче посочва, че фармацевтичният съюз не защитава интересите на собствениците на повече от една аптека. Освен това аптекарската гилдия не може да договаря нищо, свързано с чисто търговските взаимоотношения между НЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, тъй като не е браншова организация и не е изпълнител по договора.
Не са на едно мнение и пациентските обединения. Националната пациентска организация предлага представители от пациентите да бъдат включени в работните групи по договаряне, докато Българската асоциация за закрила на пациентите настоява за повече места в надзора на осигурителния фонд. „Нашето становище е, че в договарянето на рамковите условия трябва да участват не съсловните организации, а самите изпълнители на медицинска помощ – джипитата, специалистите, болниците, зъболекарите и аптеките. Такъв подход би ангажирал в много по-голяма степен отговорността им и би премахнал много от съществуващите сега противоречия“, декларират от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Организациите на частните болници също смятат за задължително представителите на лечебните заведения да се договарят с касата. Джипитата пък се разграничават от лекарския съюз, който според тях не защитава адекватно интересите им, защото е зависим от държавата.
