В опит да измъкне икономиката от продължилия почти десет години спад правителството на Пуерто Рико подписа в началото на 2012-а закон, който превръща страната от групата на Големите Антилски острови в данъчно убежище за гражданите на САЩ. Според нормативния документ, ако американците живеят на острова поне 183 дни в годината, те плащат минимални или нулеви налози и, за разлика от Сингапур и Бермудите, не трябва да връщат паспортите си. Оттогава досега около 200 търговци, мениджъри на фирми за частни капитали и предприемачи вече са се преселили в Пуерто Рико или смятат да го направят в най-кратки срокове.
Ниските данъци привличат все повече американски богаташи след скока на налозите в Щатите и растящото публично недоволство срещу тях. От една страна, данъчните им сметки набъбнаха значително, след като преди няколко месеца изтече десетгодишният период на данъчни отстъпки, въведен по времето на президентския мандат на Джордж Буш младши и облагодетелствал непропорционално заможните. От друга страна обаче, избухналата през 2008-а световна финансова криза и последвалата рецесия родиха движения от рода на „Окупирай Уолстрийт“, привлекли вниманието на обществото към растящото социално неравенство и към отговорността на големите финансови институции, допринесли за забъркването на кашата.
Статутът на Пуерто Рико е на свободно присъединила се държава към САЩ. Действието на щатската конституция е ограничено, върховната власт принадлежи на щатския Конгрес, но територията има собствено самоуправление. Според новото законодателство всяко лице, което се премести да живее на острова, не плаща местен и федерален данък върху ръста на капитала си, нито местни налози за приходите от дивиденти или от лихви за период от 20 години. Дори хора, работещи за компании от вътрешността на Щатите, които са граждани на острова, са освободени от внасянето на щатски федерални данъци върху заплатите им. Единствените налози, които американците все пак трябва да плащат, са върху приходите от дивиденти или лихви от инвестиции в щатски компании.
Спестените средства са изключителни, особено при натрупване и повторно инвестиране на доходите, изтъкват експерти. За пример те дават лице, вложило 100 хил. щ. долара в депозитни сертификати с 5% годишна лихва, която се капитализира и се инвестира всяка година. Ако въпросното лице живее в Пуерто Рико, то ще спечели 165 хил. щ. долара от лихви за срок от 20 години. Но ако е жител на Калифорния, щатските и федералните данъци ще редуцират сумата до едва 64 хил. щ. долара.
Повечето американци, избрали да живеят на острова, включително и милиардерът Джон Полсън, който се премести там през април, имат един и същи прост мотив: да плащат по-малко на чичо Сам. А истинското предизвикателство за островната управа е да ги убеди, че ще могат да продължат да живеят, както и преди. С други думи, ще имат добре образовани и добре обезпечени приятели, децата им ще ходят в реномирани учебни заведения, жените ще членуват в благотворителни организации, а и престъпността не е със застрашителни размери.
Точно на тези въпроси трябваше да отговори проведената в края на април конференция в столицата Сан Хуан. Мероприятието бе организирано съвместно от местната администрация и Джон Полсън, който планира да инвестира около 1 млрд. щ. долара в недвижими имоти през тази и през идната година. В организираните семинари, обиколки и информационни сесии с ръководители на частни училища, брокери на имоти и данъчни експерти са взели участие 200 души. А посланието на всеки лектор е било едно и също: Пуерто Рико не е само ниски данъци. Там има прекрасни плажове, хубав климат, картинна галерия с колекция от световноизвестни художници, сгради с луксозни апартаменти, елитни курорти като „Дорадо бийч“ и няколко частни учебни заведения, които изпращат своите „питомци“ в колежи от „висшата лига“.
Полсън е сигурен, че тълпи милионери ще пристигнат на острова, наричан от него „Сингапур на Карибите“. Още повече че местната управа дава данъчни отстъпки на бизнесмените, прехвърлили бизнеса си в Пуерто Рико и предоставящи услуги извън страната – перфектна комбинация за хеджингови фондове с клиенти в Ню Йорк и Лондон. Тези фирми плащат корпоративен данък от само 4% срещу 35% във вътрешността на Щатите.
Свежите финанси са от голямо значение за територията с около 3.7 млн. жители, 73 млрд. щ. долара дълг и 19 429 щ. долара среден доход на глава от населението – около 50%, отколкото в Мисисипи – най-бедният щат на САЩ.
