На стартираща пресконференция в София, Михаил Кожарев, председател на Комисия „Бюджет и финанси“ на Висшия съдебен съвет, представи проекта „Въвеждане на модерни, надеждни и ефикасни процедури за планиране и изпълнение на бюджета на съдебната власт“.
Проектът на общата стойност 597 886,00 лева, се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Целеви групи са Висшия съдебен съвет и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към него. Предстои пилотно тестване на програмното бюджетиране във Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд, Прокуратурата на Р България и Националния институт на правосъдието.
Настоящият проект е иницииран в съответствие със Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система, според която първия заложен приоритет е подобряване управлението на органите на съдебната власт. Сред мерките за постигането му са превръщането на бюджетната процедура в реален механизъм за обществен контрол. Въвеждането на програмното бюджетиране ще позволи остойностяване работата на отделния магистрат и служител и проследяване на нейната ефективност. По ясно ще бъде представено на обществеността какви са конкретните услуги и продукти, какви са постигнатите резултати за определен период от време, при каква натовареност работят отделните органи на съдебната власт, както и необходими ли са промени в съдебната карта на Р България.
Наред с по-ефективното и прозрачно управление и отчитане на изразходваните ресурси, ще се промени модела на планирането им. От база краткосрочно покриване на определени нужди ще се премине към планиране на база приоритизирани стратегически цели. Ще се въведат по-оптимални като качество и количество индикатори за изпълнение в съдебната система и ще продължи процесът на измерване на натовареността на магистратите с оглед създаване на възможност за остойностяване в дългосрочен план на разходите за типовете дела, и не на последно място ще се развие култура на магистратите и съдебните служители в посока ефективно управление на ресурсите.
Пример за прилагането на модерни практики в бюджетирането са съдебните системи в Обединеното кралство, Нова Зеландия, Франция, Словакия и Холандия, където са остойностени различните типове дела за различните инстанции.
Въвеждането на програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране в България стартира през 2002 г. в изпълнителната власт, като все повече разпоредители с бюджетни средства се включват към него, включително и Народното събрание.
Към този момент недостатъците на стандартното бюджетиране са свързани с това, че акцентът е поставен върху управлението на ресурсите, а не върху резултатите и ефективното управление на разходите. Фокусът е върху краткосрочната, а не дългосрочна перспектива, не се залагат стимули за повишаване ефективността на управлението и бюджетите не отразяват съответните политики, програми и цели.
