Няколко месеца след като Русия анексира Крим и подкрепи сепаратистите в Източна Украйна, Брюксел и Вашингтон все още търсят начин да убедят силния човек в Кремъл Владимир Путин да смени курса. Директните икономически санкции и заплахите за налагане на още по-строги все още не са накарали Москва да остави бунтовниците на произвола на съдбата, да спре обстрелването на украински военни цели от своя територия и да прекрати доставките на оръжие. Западът се надяваше да принуди напоследък Путин да действа изключително предпазливо. Но въпреки заплахите за още по-висока цена, която евентуално да плати, Русия разшири своята роля в конфликта в дните след падането на малайзийския самолет в Украйна. Изглежда, Вашингтон и Брюксел се затрудняват да намерят слабото място на Путин и съответно да го използват.
На 29 юли правителствата на Европейския съюз най-сетне се съгласиха да наложат по-значими санкции на руснаците, насочени срещу държавни банки, налагане на оръжейно ембарго и ограничаване на продажбите на оборудване за руската петролна индустрия. На практика, след месеци колебание, Брюксел за първи път атакува руската икономика. Сега европейските столици трябва писмено да потвърдят това политическо споразумение, сключено след четиридневни дискусии и изискващо единодушие.
Американският президент Барак Обама също се присъедини към ЕС в изострянето на икономическия натиск върху Москва. Западът този път наистина показа зъби. Обект на санкции стават лица, близки до правителството на Путин, на които се замразяват авоарите и се забранява издаването на визи. Брюксел и Вашингтон налагат тези мерки за срок от една година, но с известни уговорки, целящи да смекчат отговора на Кремъл. Европейците например ще ги преразгледат след три месеца, след като бъде оценено реалното им въздействие, за да се даде шанс на преговорите, които от известно време са в задънена улица. Големият страх на Стария континент е, че Путин може да врътне кранчето на газа, който задоволява 30 на сто от нуждите на Германия и от който някои източноевропейски държави зависят на 100 процента.
Цялата трудност на преговорите в рамките на Европа е да се състави балансиран пакет от санкции, като се има предвид, че всяка от страните има своите интереси. Така например договорите за продажбата на френските кораби „Мистрал“, които предизвикаха оживена полемика, няма да бъдат засегнати – оръжейното ембарго се отнася само до бъдещи контракти. Друга ключова мярка: забраната за износ в Русия на технологии в сферата на петрола, няма да засегне газа – където Берлин, а и други съюзници имат значителни интереси.
Внушенията са, че санкциите са най-вече предупреждение, което да накара руския президент да разбере, че дестабилизирането на Украйна или на която и да е друга държава от общността ще струва скъпо на неговата икономика. Само че поне на този етап Русия не показва да е притеснена и продължава да се държи предизвикателно. Голямото питане е дали новите санкции ще ужилят достатъчно болезнено Владимир Путин и обкръжението му? След като беше изгонен от блока на водещите индустриални страни и при и без това ограничените му контакти с НАТО, които отслабват още повече, Путин все пак получи покана да се присъедини към западните лидери на церемониите във Франция по случай 70-годишнината от десанта в Нормандия. Междувременно руснаците рязко предприеха тясно сближаване с членовете от групата БРИКС, в която влизат петте най-големи развиващи се икономики – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
Според американците в момента няма никакви сериозни форуми и дипломатически събития, в които да се блокира участието на Москва. Така че фокусът остава върху подхода със санкциите. За разлика от Съединените щати, 28-членният Евросъюз има доста по-голямо влияние върху Русия, но досега, за разочарование на американските представители, се въздържаше от налагането на по-широки санкции поради разногласията сред своите членове и опасенията от обратен ефект в икономическо отношение. Гибелта обаче на близо 200 граждани на ЕС в малазийския „Боинг“, повечето от които холандци, като че ли направи неизбежно втвърдяването на курса.
