Концепцията за прилагането на директни плащания (2015-2020), които ще се прилагат в България, бе представена в последния възможен срок от Министерство на земеделието и храните пред Комисията по земеделие в Народното събрание.
Близо тридесет браншови организации бяха поканени за нейното обсъждане. Според заместник-министър Бюрхан Абазов тя удовлетворявала на 99 на сто исканията на аграрните фирми. Според участниците в срещата обаче това далеч не е така. Абазов направил своите „изчисления“ за този внушителен според него консенсус на основание подписан документ за съгласие между тях. Но земеделските производители са обединени в близо 50 организации, а работещите в аграрния сектор са твърде различни – едни обработват 5 дка, други – до 1 млн. дка земи, и съвсем естествено не може да се очаква пълен консенсус между тях.
Експертите на министерството уверяват, че са проучили опита на всички страни членки на Евросъюза и са установили, че такава тотална диференциация в агросектора няма в нито една държава в света. Особеностите са отчетени и
именно тази концепция щяла да реши проблемите в него
От Асоциацията на земеделските производители в България обаче смятат, че представеният документ все още не внася яснота по схемите за директни плащания. Според браншовиците в частта от проекта за концепция на агроминистерството, която съдържа нова схема за дребни земеделски стопани, липсвала каквато и да е визия за тяхното развитие. Аналогично стоял и въпросът със задължителните 5% екологично насочени площи.
От министерството уверяват, че ще бъде приложен максимално широк подход при формирането на списъка с този вид площи, за да се дадат възможно най-много опции за земеделските стопани. Но в детайли остава неясно как ще бъде изпълнено това европейско изискване.
Членовете на асоциацията са недоволни и от факта, че не са предоставен окончателно приет списък и изисквания към площи с т.нар. азот-фиксиращи култури, междинни култури или зелена покривка. Що се отнася до решението за въвеждане на прогресивно намаление на субсидията по СЕПП – с 5% за сумите между 150 000 и 300 000 евро и с 10% за тези над 300 000 евро, браншовиците считат, че генерираната сума от това намаление (по прогноза на министерството между 1.8 млн. 2.8 млн. евро) е целесъобразно да се прехвърли конкретно към инвестиционните мерки от Програма за развитие на селските райони (2014-2020).
Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (2014-2020) (в която националното съфинансиране е около половин милиард евро) възлиза на 2.847 млрд. евро. Сравнението с общия бюджет на програмата за предишния програмен период (2007-2013), който беше 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се забелязва намаление на подпомагането с около 270 млн. евро и на сумата от държавния бюджет – с около 123 млн. евро, подчертават от организацията.
Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите пък е на мнение, че не е ефективна схемата за малките стопанства, която бе прокламирана като начин да се върнат хората на село. „Те ще останат в града и оттук ще чертаят площите си“, заяви Христов. Той настоя в концепцията да влязат всички предложения, които са били направени от асоциациите по време на работните заседания – тези текстове са
изчезнали от окончателния вариант на документа
В следващия програмен период директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери, предвижда концепцията на министерството. Основните характеристики на дефиницията за активен фермер са описани в регламента за директните плащания. Дефиницията предвижда да не могат да получават директни плащания физически и юридически лица, от чиито земеделски площи над 50% са, естествено, поддържани в състояние, подходящо за паша или за обработка, и върху тях не се извършват минимални земеделски дейности.
В срок до 31 януари 2015 г. предстои определянето на минималните земеделски дейности. Ще се приложи и негативен списък на физически или юридически лица, които не могат да получават директни плащания – такива, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. Негативният списък за България ще се допълни с включването на държавни и общински органи и учреждения. За България ще се приложи и допълнителен критерий, според който селскостопанските дейности не трябва да са незначителна част от икономическата дейност на кандидатите за директни плащания. Ще се приложи максимално допустимото според европейското законодателство изискване за минимален праг на приходите от селскостопанска дейност. В допълнение ще бъде въведено изискване бенефициентите на директни плащания да са регистрирани съгласно националното законодателство.
В тази връзка председателят на Националния говедовъден съюз Димитър Зоров се опита да обясни, че дефиницията за „активен фермер“ трябва да има не само категорично изискване за регистрация като земеделски производител, а и изискване този земеделец да декларира налична или наета техника, което гарантира, че той наистина ще работи.Той също се обяви против схемата, предназначена за малките стопанства, защотоспоред него се създава неконкурентна среда, което е от полза на всеки друг, но не и на малките земеделски производители. Зоров обясни, че 85% от земята е във владение на дребните стопани, и истината е, че по-голямата част от директните субсидии отиват за ренти.
Субсидия от 200 лв. за декар, когато се отглеждат плодове и зеленчуци, пък искат членовете на Националния съюз на градинарите в България. Негови представители изпратиха предложението си по Схемата за обвързано с производството подпомагане до земеделското министерство ден преди обсъждането на концепцията. Според тях поддръжката на овощните насаждения е целогодишна и възлиза на 650 и 900 лв/дка, а инвестициите за създаване на трайни насаждения са над 1200 лв. за декар. Ако се включи и капковото напояване, което е задължително, вече дори и при черешите инвестицията стига до 3000 лв. на дка, изчисляват от браншовия съюз. Според председателя на Градинарския съюз Слави Трифонов подпомагане от 200 лв. на декар, което ще бъде около 20% от годишните разходи, „е справедливо и наложително“.
Независимо че по данни на агростатистиката стопанствата, отглеждащи трайни насаждения, са 118 600, а за зеленчуци, цветя и ягоди – 74 000, на тях са им предоставени едва 1.9 млн. лв. субсидия по схемата de minimis през миналата година. От Националния съюз на градинарите предлагат индикативните ставки по Схема 7 – за обвързано подпомагане за отглеждане на плодове, да са по 46 млн. евро годишно (100 евро/дка), и по Схема 8 за обвързано подпомагане за зеленчуци – бюджет от 23 млн. евро годишно (100 евро/дка) в периода на ОСП 2015-2020. В концепцията обаче липсват и тези предложения.
Въпреки че
организираната по всички правила „говорилня“
в парламента не прерасна в сбирка на съгласието за съдържанието на Концепцията за директните плащания, ден по-късно тя бе гласувана от Министерския съвет. Заместник-министър Абазов се опита да обясни, че документът ще бъде изпратен в Европейския съюз в този вид, но било възможно и след това по него да се правят корекции.
Министърът на земеделието Димитър Греков обобщи, че браншовите организации не могат да се разберат помежду си и това било причината „балансирането“ на исканията да става безкрайно трудно.
Вече казахме, че отново се опитвахме да хванем последния влак – решенията за основните параметри трябваше да бъдат обявени на Европейската комисия до 1 август…
