И сега какво се оказа? Че дори след зверската атака за теглене на влогове и при цялата зловеща версия, създадена с помощта на медии, политици и правоохранителни органи, капиталовата адекватност на Корпоративна банка (към 30 юни), девет календарни дни след като тя бе поставена под специален надзор, е 10.54 процента. Това пише в доклада на назначените от БНБ квестори на Корпоративна банка Станислав Лютов и Елена Костадинчева. Той бе официално оповестен от Централната банка в късния следобед на 31 юли, след като бе разгледан на заседание на управителния й съвет. Само за справка, задължителният минимум според регулациите на БНБ и Европейския регламент за капиталова адекватност (съотношението между собствения капитал и общия риск на активите) е 8 процента. Резонният въпрос е може ли кредитна институция с 10.54% капиталова адекватност да е източена, ограбена, разпарчетосана, пропаднала и въобще да се говори за нейния фалит?
Друга важна подробност от доклада е, че през юни банката е реализирала положителен нетен доход от лихви в размер на 10.72 млн. лева. За да е още по-ясно, ще уточним, че този резултат се получава, като от приходите от лихви по кредитите, които банката е получила, се извадят разходите за лихви по депозитите, които тя е платила. Излиза, че т. нар. „неработещ“ или „проблемен“ кредитен портфейл на КТБ през юни, когато банката бе подложена на атака и бе поставена под специален надзор, й е носил немалко доходи от лихви – общо 57.76 млн. лв. за юни. Сумата е с 6.1 млн. лв. по-голяма от тази през май, когато банката не бе подложена на атака. По информация на в. „БАНКЕРЪ“ кредитният портфейл е продължил да носи доходи от лихви и през юли, като до средата на месеца те са били 27.6 млн. лева. Освен това за периода на квестурата по неофициални данни са били направени погашения по кредити за 33 млн. лева.
Финансистите са наясно, че при подобни данни няма основание да се твърди, че кредитният портфейл на Корпоративна банка не носи доходи и, меко казано, е прогнил. Това обаче може да се случи, ако банката стои дълго време затворена. Защото, пак според доклада на квесторите Лютов и Костадинчева,
режимът на специален надзор е попречил
на немалък брой фирми да намалят своите кредитни задължения, като извършат прихващане с депозитите, които имат в Корпоративна банка. За такива операции трябва специална оторизация от БНБ. Така че този въпрос тепърва ще се решава, като в диалог между квесторите и Централната банка бъдат изготвени специални правила за тези операции.
Другият проблем е, че заради затварянето на банката много фирми, които са нейни длъжници, остават без достъп до предоставените им кредити за оборотни средства и до други финансови инструменти, от които зависи нормалната им производствена и търговска дейност. Това се потвърждава и от информацията в доклада – че заради спирането на операциите банката не е успяла да обработи документи за акредитиви на стойност 149 млн. евро. А акредитивите са основният финансов инструмент, с който фирмите получават и плащат пари по външнотърговските си операции. Заради всички тези проблеми немалка част от длъжниците на банката са започнали да просрочват плащанията си по своите кредити.
„Към края на месец юни просрочените вноски по главници и лихви общо са в размер на 95 926 хил. лв. (главници: 62 476 хил. лв. и лихви: 33 450 хил. лв.). Нарастването им спрямо края на май е с 48 409 хил. лв.).
За периода от началото на юли до 18 юли 2014 г. допълнително са просрочени главници в размер на 36 145 хил. лв., а просрочените лихви са с 868 хил. лв. по-малко“, пише в доклада на квесторите. Пак според него: „През месец юни качеството на кредитния портфейл е влошено и към края на периода кредити в размер на 498 381 хил. лв., или 8.98% (към 31.05.2014: 1.59%) от портфейла, са класифицирани извън група „редовни“.
Нарастването на класифицираните кредити е 5.8 пъти и е в резултат на допуснати просрочия, като през месеца няма клиенти с променен вътрешен кредитен рейтинг. Най-съществено е нарастването на класифицираните кредити в групата „под наблюдение“ – 8.8 пъти, или с 386 862 хил. лева. Кредитите в група „необслужвани“ са с 25 545 хил. лв., или 4.2 пъти повече спрямо началото на месеца. Класифицираните кредити в група „загуба“ остават на нивото от месец май.“
Заради влошаването на качеството на кредитния портфейл квесторите са заделили само през юни допълнителни провизии за 95.91 млн. лв., но дори след тях
собственият й капитал остава положителен
и е в размер на 521.21 млн. лева. Което означава, че ако продължат да държат банката затворена, наистина ще се стигне до капиталова дупка. Но сега това широко тиражирано твърдение е невярно. Нещо повече, след понесения удар върху ликвидността й след повече от месец в режим на специален надзор банката разполага с
ликвидни вземания от банки в размер на 340 млн. лева
Впрочем увеличените разходи за провизии, заради нараснали просрочия по обслужването на кредитите, не могат да бъдат изчислени без наличието на кредитните досиета, за които разни капацитети твърдяха по медиите, че били изчезнали, откраднати, унищожени и какво ли още не. По въпроса с мнимата липса на досиетата в доклада на квесторите има много ясно становище, че те са в банката, а това, което липсва в много от тях, са текущи отчети за финансовото състояние на длъжниците. Именно липсата на тези документи, а не самите кредитни досиета не е позволило на одиторските екипи от „Делойт Одит“, „Ърнст енд Янг Одит“ и „АФА“ да дадат мотивирана оценка за състоянието на Корпоративна банка. А без нея БНБ не би могла да изготви реалистичен и законово обоснован план за действие спрямо поставената под специален надзор кредитна институция.
Впрочем под натиска на политиците БНБ предложи едно решение, което включваше затварянето на Корпоративна банка и прехвърлянето на част от активите й и всичките й задължения към дъщерната „Креди Агрикол България“, която на свой ред трябваше да бъде одържавена. Самите политици обаче се подиграха с БНБ, като отхвърлиха изготвената под техен натиск схема за преструктуриране на банката. А след това с нагло безочие хвърлиха цялата вина за ситуацията върху ръководството на БНБ. Публикуваният от квесторите доклад обаче показва, че Корпоративна банка е жертва на политически тероризъм и може да издъхне заради нежеланието на ГЕРБ, ДПС и БСП да вземат адекватни държавно отговорни решения.
След като разгледа и прие доклада на квесторите, УС на БНБ им разпореди да изпълнят няколко задачи. Първата е
да създадат специален екип
който в срок до 15 септември 2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката. Втората е да сключат договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на окомплектоване и подготовка на кредитните досиета.
Квесторите трябва да подпишат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20 октомври 2014 година. Ще припомним, че за предишната си работа по оценка на активите на Корпоративна банка, вследствие на която трите одиторски компании не успяха да дадат заключение, им бе определено заплащане от 1.26 млн. евро, което е за сметка на поставената под специален надзор институция. По информация на в. „БАНКЕРЪ“ компаниите са получили само част от тези пари, а останалата сума вероятно ще бъде предмет на допълнителните договори.
Най-важната задача, която БНБ даде на квесторите, е да й предложат проект на
покана към акционерите
които да заявят дали имат интерес и дали са готови да декларират възможност за осигуряване едновременно на капитал и ликвидна подкрепа за КТБ.
Ще рече, че Централната банка вижда реална възможност за оздравяване на Корпоративна банка и е готова да предприеме всички необходими законови действия това да се случи. Благодарение на огромната работа, която квесторите на банката Станислав Лютов и Елена Костадинчева са свършили, най-накрая и финансовите среди и обществото получиха някаква престава за ситуацията в Корпоративна банка и се видя, че тя не е така зловеща, колкото ни се представяше в началото. Сега идва по-трудното – банката да бъде спасена, а интересите на вложителите й да бъдат защитени.
Капиталова адекватност. Що е то?
Капиталовата адекватност е най-важният компонент, по който се изчислява стабилността на една банка. Неслучайно всички документи на Базелския комитет, определящи параметрите, на които трябва да отговаря всяка една кредитна институция, са посветени именно на капиталовата адекватност. Този показател е широко коментиран както в Европа, така и у нас. Но малко хора могат да обяснят какво представлява той и как се изчислява.
Когато прочетете, че минималната капиталова адекватност, определена от БНБ за всяка банка, е 12%, трудно ще намерите някой, който да ви отговори: „Дванадесет процента от какво?“. От активите, от кредитите на банката или от нещо друго? Тези 12% всъщност отразяват съотношението на собствения капитал на банката спрямо общия й рисков компонент.
Ето ви още едно непознато и трудносмилаемо понятие – общ рисков компонент. Най-общо казано, той отразява сбора от рисковете, с които е натоварен всеки един актив на банката. Изчисляването му е сложна работа заради много условности по определянето на конкретната стойност на риска на повечето вземания на банките.
