От няколко години насам България „случва“ на правосъдни министри. Паметни с изяществото на словесната си изразност и с юридическата си прецизност ще останат Диана Ковачева и Зинаида Златанова. И други ръсят дивотии на конвейер, но думата ни е за правосъдието.
В последния ден на юли министърът в оставка посети последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС)преди съдебната ваканция. Златанова се сбогува с членовете на съвета и им пожела успех. Едновременно с това отчете резултатите от съвместната им работа.
Резултат №1 се вижда и без отчет. Министърката и ВСС-то не успели „да повишат доверието на гражданите в съдебната власт“. Но пък успели „да напреднат в сферите на натовареността на магистратите, подобряването на практиката на етичната комисия на съвета и в предприемането на първи стъпки за реформа на т. нар. съдебна география. Все домашни грижи на съдебната власт, а не на данъкоплатците. Щом е работено само по тези направления, все някакъв резултат ще има, нали така? Но в сферата на правосъдието няма.
Оказва се, че Златанова ще остави все пак следа от управленския си почерк. Пъпът на отчета й се изрази в извинение за това, че не успявала да присъства на заседанията на ВСС. „Отчитам това като моя грешка. Ще посъветвам бъдещия колега да бъде и чисто физически тук, не само духом, както аз бях непрекъснато“, взриви оркестъра отиващата си министърка. Грешката е извинителна. Златанова няма за какво да бъде корена, извън дребния пропуск да участва чисто физически в работата на висшия орган на съдебната власт, на който по закон се води председателстващ. Тя е била със съвета непрекъснато, и то в далеч по-висшата форма на присъствие – духовната.
При това, отчита Златанова, „дори и без присъствие успяхме да постигнем много неща“. А след края на министерстването си тя очаквала духовното й общение с ВСС да продължи „под една или друга форма“. И членовете на съвета бяха на духовна висота – пожелаха й успех, подариха й букет цветя и си направиха обща снимка. Осанна!
