На днешния ден през 1884 г. на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка за изграждането на Статуята на свободата (Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberte' e'clairant le monde) – неокласическа скулптура, огромен паметник, който е проектиран от френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди. Той е известен преди всичко със създаването на Статуята на свободата. Тя е открита две години по-късно на 28 октомври. Това е последното му посещение в Щатите. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел на статуята на Свободата лицето на майка си и тялото на възлюбената си. Бартолди умира от туберкулоза в Париж и е погребан в Монпарнас.
Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща конструкция. Тя представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Статуята на Свободата се посещава от 3 милиона души средно всяка година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а шестдесет години по-късно влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.
Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) с кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 година. Причините са от парично естество, като са организирани спомоществователни кампании.
На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата. Монументът е висок 46.5 м и е поставен върху платформа (55.5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
На главата на женската фигура има седемлъчева корона, символизираща седемте морета и континенти. Общо 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927 г.), а в другата – Декларацията за независимостта от 4 юли 1776-а. Под краката й са разкъсаните вериги на робството.
С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които са, например, тази близо до Айфеловата кула на един от островите в Сена, друга една е в един от парковете на Париж, друга в района на Токийския залив, където е разположена най-голямата агломерация в света – столицата Токио, в която живеят над 33 милиона човека, а трета – в Сиатъл, най-големият град на американския щат Вашингтон.
