Назначаването на проф. Йордан Христосков за служебен вицепремиер и министър на труда и социалната политика безспорно е едно от попаденията на президента Плевнелиев. Той е с богат управленски опит, сериозен професионален авторитет, а освен това се ползва с висок праг на общественото доверие. Бившият управител на Националния осигурителен институт със сигурност може да ръководи успешно Министерството на труда и социалната политика не два, а 20 месеца. В задачката обаче се пита точно той ли трябва да скрои сценариите за пенсионната реформа и финансовите разчети за осъществяването й, след като „е оттук, но е за малко“? Въпреки че следващите управници вероятно ще хвърлят творбата му в коша, Христосков започва мандата си като непоправим оптимист с намерението да направи и представи няколко бюджетно обосновани варианти за вечно неслучващата се пенсионна реформа, както и проектозаконите за реализирането й.
По думите му първата цел е да се даде приоритет на ранното пенсиониране в „миньорската“ първа и втора категория труд. „Де факто“ Христосков възнамерява да продължи и доразвие работата на Консултативния съвет по оптимизиране на осигурителната система, учреден от предшественика му Хасан Адемов. Именно декларираната наследственост в работата между двамата ръководители на ведомството крие в себе си голям политически риск нещата да не се случат, въпреки че Адемов бе сред консенсусните фигури в предишния кабинет.
Професорът по икономика на практика получава уникалния шанс да редактира сам себе си. Именно той бе „авторът в сянка“ на действащата пенсионна система. Малцина си спомнят, че оглавявана от Христосков работна група в периода между 1998 и 2000 г. разви и обнародва тристълбовия пенсионен модел. Държавното обществено осигуряване, задължителните вноски в професионални и универсални фондове за родените след 1958-а, доброволното пенсионно осигуряване за безработица и професионална квалификация, обвързването на размера на пенсията с осигурителния ни принос през целия трудов стаж за времето си бяха новаторски. Но все по-отчетливо се вижда, че този комбиниран солидарен модел сериозно издиша.
Христосков е имал вземане-даване с всички политически партии, доминирали на сцената през последните 15 години. В периода 1991-1994-а е заместник-министър на труда и социалните грижи в правителствата на Филип Димитров и Любен Беров, където началници последователно са му Векил Ванов и Евгени Матинчев. После гастролира като ресорен министър в служебния кабинет на Ренета Инджова. Между 1995 и 1997-а Христосков е съветник на президента Жельо Желев по социалните въпроси. През 2000 г. сяда „на трона“ на НОИ, където остава цели 10 години. В този период икономистът с променлив успех лавира между интересите на политиците и собствените си идеи. Осигурителният институт постепенно губи своята независимост от държавата, след като последователно НДСВ и тройната коалиция подчиняват осигурителната система на данъчната. От своя страна държавният бюджет започва да играе все по-голяма роля в дофинансирането на осигуряването, а Националната агенция за приходите изземва функциите по събирането на осигурителни вноски.
Йордан Христосков никога не е заявявал политически пристрастия, но в различни периоди от кариерата си е бил близък до СДС и „дясното“, както и до ДПС. Факт е, че след като работи с Филип Димитров, се захваща с пенсионната реформа и впоследствие оглавява НОИ точно по време на управлението на Иван Костов. Мнозина твърдят, че през 2005-а, когато изтича първият му управленски мандат, успява да запази поста си благодарение на подкрепата на председателя на парламентарната социална комисия… Хасан Адемов. През 2013-а името на Христосков се спрягаше като вариант за социален министър при служебното правителство на Марин Райков. Поради близостта си с Адемов Христосков е в привилегировано положение и ще му е лесно да поеме поста на министър, както заяви и самият той.
