Служебният вътрешен министър Йордан Бакалов скочи направо в дълбокото. Той посети пострадалите от наводнение Мизия и Бяла Слатина, за да се запознае на място с мерките, предприети за овладяване на последиците от катастрофалния потоп.
Това, което Бакалов видя, го знае всеки – след случилото се всички спасителни екипи работят организирано и себеотдайно. Как обаче да се предотврати подобно бедствие, ако не дай, Боже, световният океан отново се излее от небето?
Министър Бакалов даде прост и ясен отговор: най-важното нещо е превенцията. Само два дни начело на ведомството му бяха достатъчни, за да посочи, че е необходимо да заработи прословутият Национален план за действие при кризи, бедствия, аварии и катастрофи. Там са описани всички права и отговорности на хората, осъществяващи превантивна дейност при природни бедствия и кризи – от министър-председателя до последния спасител от противопожарната служба.
Очевидно планът не работи според замисъла му и, както правилно се е ориентирал Бакалов, това се случва само на хартия. Финансовото подсигуряване на плана, изглежда, също е с хартийки. Истински пари обаче има. Спасителят на нацията – президентът Росен Плевнелиев, посочи местонахождението им. Разбра се, че той се е вторачил в канчето на общините, където предишният кабинет остави 500 млн. лв., отпуснати по програма за подпомагането им. Според президента, който напоследък се изявява като експерт по всякакви въпроси, именно от тези милиони трябва да се вземе, за да се пренасочат пари за наводненията.
Един Господ знае колко от тези пари ще се превърнат в хартия по пътя към новото си предназначение. Нашенският политически елит е факир в такива фокуси. Сетне, както е рекъл Луи ХV: “А след мен и потоп”…
