Трима членове на ВСС трябва да си скрият дипломите и да спрат да се наричат юристи, камо ли да си позволяват да дават оценки за качествата на останалите съдии, прокурори и следователи в страната. Защото благодарение на тяхното гласуване „напук на закона“ държавата отново може да бъде осъдена да плаща солено. При това пак с парите на същите тези данъкоплатци, дето скърцат със зъби от бяс, но продължават да плащат заплатите, включително и на кадровиците с „особеното мнение“ или с „особено“ образование.
Само за един ден – по време на извънредното си лятно заседание на 11 август, Висшият съдебен съвет успя да сгази лука и закона точно два пъти, отказвайки да възстанови на работа прокурора от Апелативна прокуратура Стойчо Ненков и следователката Татяна Шарланджиева.
Вярно е, че и двамата магистрати имат спорна репутация – Ненков се прослави с отказа си да внесе протест срещу оправдателната присъда на Марио Николов и компания по едно от делата за аферата „САПАРД“ – за пране на пари. А Шарланджиева бе забъркана през 2006 г. в гръмотевичен скандал покрай „Булгартабак“, ведно с Румен Овчаров, Делян Пеевски, Корнелия Нинова и ексшефа на следствието Ангел Александров. И срещу двамата бяха повдигнати обвинения за престъпления, а въз основа на тях те бяха отстранени от постовете си на магистрати.
По закон в тази ситуация отстранените не могат да започнат друга работа, но не получават и заплата от предишната. Продължават да се водят магистрати, но стоят и чакат да се приключи разследването срещу тях. Ако обвиненията се потвърдят и те бъдат осъдени – нещата са ясни, ще ги уволнят. Ако не се докажатобвиненията обаче, тези магистрати би следвало да бъдат върнати на работа. Освен това и да им се плати внушително обезщетение заради принудителното и на практика вече неоснователно отстраняване и лишаване от доходи.
При Ненков и Шарланджиева се случи вторият вариант: прокуратурата повдигна срещу тях обвинения, след което и двете досъдебни производства се проточиха повече от година. Докато накрая делата бяха прекратени, а обвиненията срещу магистратите – снети, поради липса на доказателства за извършено от тях престъпление.
В този случай ролята на ВСС се изчерпва само в едно: да гласува решение, с което да възстанови Ненков и Шарланджиева на работа. Актът е по-скоро чиста формалност, законът не дава никакво право за разсъждения или за преценка „по целесъобразност“ на кадровия орган. Само че трима от членовете на съвета нещо се „разсеяха“. И от общо 14 присъствали на заседанието 11 гласуваха „за“, един бе „против“ и двама се въздържаха при гласуването за възстановяване на Ненков. Шарланджиева успя да събере „цели“ 12 гласа в своя подкрепа, но и те се оказаха недостатъчни – за да се вземе такова кадрово решение, са нужни гласовете на 13 от членовете на ВСС.
Отказът на ВСС със сигурност ще бъде атакуван в съда и отсега е ясно, че там ще падне. Но сметката за това ще я плати държавата и по-точно всички граждани, които гледат този безумен сеир. Очевидно е, че някой във висшия съвет просто се забавлява за чужда сметка. Защото от дискусиите стана ясно, че мнозинството от членовете на съвета са напълно наясно, че подобно поведение противоречи на закона. Въпросът е докога т.нар. правителство на съдебната власт ще бълва подобни недоносчета, а после ще се сърди, че медиите и обществеността не го разбира. И изобщо колко са юристите там?
