Черен вятър отвя без време Димчо (Михалевски). Звездата на Пламен (Орешарски) угасна. Остана мъчително да тлее сал един Искров (Иван). Политическият терен се поразкаля, Росен е.
Иде Бойко-то време. За мъка или радост на Радан.
Тази игра на думи я сънувах нощеска. Най-краткия разказ за едногодишните промени.
Но една мъка е заседнала като топла буца на гърлото ми. Аз съм десен човек. Не искам да ме управляват другари, които правят всичко със сърцето си, „а сърцето е винаги вляво“. Чакам на власт хора, които да управляват с мозъка си, който обаче да е на мястото си.
В България десни няма. Има партии вдясно от центъра (и вляво от центъра). Защо ли, като едно и също изповядат? Една жена или е бременна, или не е. Не може да е малко бременна. И във футбола е така – има десен бек и десен халф, а не защитник и полузащитник леко вдясно от центъра.
А кое е центърът? Мястото, където се препокриват терените на пазара и демокрацията с популизма и олигархичността ли? Едва ли.
Важни въпроси от топографията на българската политика, в която продължава да няма триангулачни точки. Има само предизборни програми, които следизборно не се спазват, защото срокът им е изтекъл в нощта на обявените резултати.
Но все пак да се втренчим в сутрешната мъгла отдясно. Там са ГЕРБ и реформаторите. Значи това са моите хора. Най-добре е да управляват заедно – за вождизма на Бойко да има коректив, а реформаторите да трупат опит като разнородна европейска сплав.
Това е лелеян сън. Който може и да се случи следизборно.
Предизборно обаче и едните, и другите, се излагат като кифладжии.
Гледам щъркелите – дойдоха си като бели хора, гнезда си построиха, деца си излюпиха, отгледаха ги и всичко това за пет-шест месеца. А на реформаторите им трябва много повече да изгонят червената кукувица от синьото (май ще стане пак синьо-зелено, ако се върнат „зелените“) гнездо. Да не говорим за последователно отношение към идейните ортаци – ту ги мразят повече от комунистите, ту, аха да им пристанат индивидуално и да бутнат колибката на единството.
Бойко обаче, сигурен съм вече, може да обърка представите на всеки човек, който е запомнил от досадната училищна математика, че през две точки минава само една права. Следете изявите му, за да се уверите в аксиомата, че през две точки минават поне две Бойкови прави и безброй много криви.
Като ви обяснява, че ще управлява с реформаторите, Борисов има предвид, те да играят ролята на тръстиките в балета „Лебедово езеро“. И когато хора като мен си помислят, че е е по-добре да дадат гласа си за Радан, за да има сигурност, първо, че ще влезе и, второ, че ще има по-голяма парламентарна мощ, Бойко, сякаш прочел мислите ни, скача трупешката. Нямало да прави коалиция с реформаторите на никаква цена. Искал си той абсолютно мнозинство и правителство от герберски сой. Ако не стане, няма да управлява.
Това е опит за плашене на електората – или ми гарантирайте мнозинството, или ще умрете в мъки!
Радан му го обясни простичко – суверенът ще реши, а после политическата мъдрост (която никога не е намирала благоприятна среда в България) и изчезналите патриотизъм и гражданска отговорност трябва да продиктуват конфигурацията на управлението.
Бойко го е страх от реформаторите, както БСП – от АВБ и „XXIвек“. Ако може да ги удави в капка вода – ще го направи – привиждат му се като легални крадци на негови гласове. И като казва: „Аз със вас няма да си играя“, той внушава, че всеки глас за реформаторите може да докара отново гибелната коалиция на бесепарите и депесарите на власт.
И тогава жална ни майка.
Вместо да си живеем прекрасно. Като при Боко. И като при Тато.
Чавдар Цолов
бесен десен
