Новите заместник-министри на земеделието и храните са все известни в бранша хора. „Стрелян заек“ е и назначеният през седмицата заместник на служебния министър Васил Грудев – доц. Георги Костов. Той заемаше този пост и по времето, когато министър бе Мирослав Найденов, но за малко. Обществена тайна е, че поради откритото му несъгласие с извършените по това време (и под диктовката на видния лобист Емил Димитров) промени в закона за горите бе изпратен Костов от кумова срама да управлява Селскостопанската академия, но малко след това беше освободен и от този пост. Както в. „БАНКЕРЪ“ писа още тогава, изказването му, че горите у нас се феодализират, му струваше главата. За да бъде съвсем конкретен, той оприличи „философията“ на закона като „нещо като свинско със зеле, но един ще яде свинското, друг – зелето“. Костов е непримирим защитник на българската гора.
Само преди няколко месеца (през април) Костов се възпротиви и на скандалната сеч в Боровец, за която алармира проф. Михаил Константинов. Той тогава каза, че освен незаконна тя е правена и непрофесионално – с неподходяща техника и без резачите дори да се стараят да заличават следите си. Той беше категоричен, че от години държавата не прави нищо, за да защити природното богатство на България, а вместо това властта стимулира порочни практики, от които се пълнят партийните каси и разпъва политически чадър на близки до управляващите фирми. Това той определи като явна корупция и престъпление срещу България.
Допреди дни Костов ръководеше катедра „Лесовъдство“ в Лесотехническия университет.
Вторият заместник-министър в аграрното ведомство е Марина Бракалова. Тя е завършила международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“. Бракалова се занимава над 13 години със създаване и управление на проекти, свързани с подобряването на услугите, които са важни за качеството на живот. След петгодишен опит в управление на проекти за изграждане на капацитет за социални услуги с Американския Червен кръст в региона като директор на Фондация за общностно развитие ФОРА тя работи по една трудна, но ужасно заразителна идея – създаване на мрежа и модел за хранителни банки в България, които да намалят количествата изхвърляна, но годна за консумация храна.
Била е и изпълнителен директор на Българската хранителна банка. Името й бе сред тези на стоте най-влиятелни жени у нас именно когато заемаше този пост. Историята на самата хранителна банка е повече от любопитна. В далечната 1967-а Джон ван Хенгел от Финикс, Аризона, вижда майка на десет деца да рови в контейнерите зад голям супермаркет. Приканва я да отиде да се нахрани в близката кухня за бедни, но жената убедено му обяснява, че в боклука има повече храна. Ван Хенгел започва да преговаря с управителите на магазини да даряват годната храна, която не могат да продадат, и на свой ред започва да я носи в социални домове и приюти. Така се ражда първата в света хранителна банка. Повече от 40 години по-късно група ентусиазирани българи учредяват такава организация и у нас. Неин директор и един от моторите за създаването й е 35-годишната тогава Марина Бракалова. Идеята е хранителната банка да бъде свързващо звено за даряване на храни от хранителната индустрия към организации за социална подкрепа. Марина е убедена в полезността на това, с което се занимава, и казва, че то я мотивира така, както енергията и позитивизмът на хората около нея. Оптимист е, че „при неотложност и когато са убедени в нуждата и ползата“, българите са готови да даряват.
Има сериозен опит на общинско и на национално ниво като мениджър, консултант, обучител, оценител и фасилитатор по проекти и програми на Фондация за общностно развитие ФОРА, Американския Червен кръст, UNDP, USAID, в рамките на Програмата за развитие на селските райони. Последната заемана от нея длъжност е експерт в Контактното звено на Европейската селска мрежа за подпомагане изпълнението на програмите за развитие на селските райони.
