Национална електрическа компания също се оказа сред държавните енергийни дружества, пострадали от затварянето на Корпоративна търговска банка. При разглеждането от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на заявлението за допълване на лиценза й с "координатор на стандартна балансираща група" стана ясно, че тя е открила на 14 януари тази година в КТБ изискваната по закон разплащателна сметка.
Точната наличност в нея не бе спомената, но тя определено не е малка. В правилата за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи е записано, че за обезпечаване на задълженията си по сделките с електрическа енергия търговецът поддържа в специална сметка сума в размер на 1/24 част от годишния си оборот от търговията с ток в страната, но не по-малко от 150 хил. лева.
Според последните отчети НЕК продава на свободния пазар електроенергия на стойност над 125 млн. лева. При плътната информационна завеса, спусната през последната година от бившия вече ресорен министър Драгомир Стойнев около търговските и финансовите показатели на фирмата, няма как да кажем каква част от тях е от продажби у нас и каква зад граница. Но при всяко положение блокираните пари в разплащателната й сметка са поне няколко милиона лева.
По принцип тази сума е гаранцията, че държавната компания ще изпълнява задълженията си на координатор на стандартната балансираща група – да следи за излишъците или недостига от ток на участниците, които играят на либерализирания електроенергиен пазар. И сега, за да докаже, че може да изпълнява тази отговорна задача, се е наложило ръководството на НЕК да открие нова разплащателна сметка в " Sociate GeneraleЕкспресбанк", покриваща изискваната 1/24 част от годишния оборот от търговията с електрическа енергия. Подобни ходове обаче още повече затрудняват и без това закъсалата държавна фирма. В доклада на ДКЕВР, съпътстващ промяната на лиценза, е записано, че финансовото състояние на Националната електрическа компания продължава да е лошо – отчетеният текущ нетен финансов резултат е загуба от 137.23 млн. лева. За сравнение, през 2012-а тя е била на минус с 93.636 млн. лева.
Регулаторът анализира и причините за лошия финансов резултат – закупено значително по-малко количество електроенергия през 2013-а на много по-висока цена спрямо предишната година. Освен това е купена и много по-малко евтина електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" за квотата на регулирания пазар. Проблем се оказва и "ограничаването на производството и намаленото натоварване на кондензационните електроцентрали с дългосрочни договори". По този начин ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово Марица-изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" работят по-малко от предвиденото, но заради поетите задължения се плаща за пълния им капацитет.
Въпреки всичко ДКЕВР твърди, че НЕК притежава финансови възможности за извършване на дейността "търговия с електрическа енергия" с права и задължения на "координатор на стандартна балансираща група", защото представеният бизнес план показвал тенденция за положително финансово развитие и прогнозирал нарастваща печалба. Само че подобна категоричност е малко смущаваща, тъй като останалите играчи на либерализирания пазар вече се оплакват от действията на НЕК като координатор на специална балансираща група. На действащия от 1 юни балансиращ пазар възобновяемите централи са организирани в три подгрупи, координирани от крайните снабдители – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". А координатор на цялата ВЕИ-група е НЕК. Съгласно правилата, централите, произвеждащи ток от слънце, вятър и биомаса, подават към тримата доставчици своите прогнози за следващия ден и на тяхна база електрическата компания планира производството на електроенергия от всички енергийни мощности. В началото на юли обаче от Българската фотоволтаична асоциация се оплакаха, че държавната фирма компроментира пазара. Тя манипулирала дадените от тях данни, за да намалява цените, по които купува тока от възобновяеми енергийни източници. От асоциацията заявиха, че това се правело, за да се поддържа работата на АЕЦ "Козлодуй", а и за да не се включва в режим на работа ПАВЕЦ "Чаира", чиито признати разходи се оказали много по-малко от реалните. По този начин на практика се формирали нови дефицити за НЕК.
Собствениците на соларни централи смятат, че възприетата тактика е незаконна и нарушава както европейските принципи, така и Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Те вече внесоха жалба в регулатора и предупредиха, че ще сезират и Комисията за защита на конкуренцията, защото с действията си НЕК предоставяла пазарно предимство на определени участници в балансирания пазар.
