Присъждането на огромни суми за обезщетения на магистрати по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се превръща в безобразна практика, налагана пак от магистрати за сметка на данъкоплатеца. С решение на Софийския градски съд (СГС)тази седмица висшият прокурор Боян Тошев беше „награден“ с 200 000 лв., защото обвинението за участието му в корупционно престъпление… не е било доказано. Но престъпленията на магистратите са поначало в категорията на недоказуемите.
Тлъстият „бонус“ Тошев е получил за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение и незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 50 дни. Тошев не е уволняван, а само временно е отстранен за две години. Което означава, че към днешна дата продължава да взима голяма заплата и ще получи пълния размер на възнагражденията, класовете и осигуровките си за срока, през който е бил отстранен. А когато се пенсионира, ще вземе и полагащото му се за този срок пенсионно обезщетение. Като чете човек оплакванията му за претърпените от него морални и емоционални вреди, ще остане с впечатлението, че той е най-съсипаният и опозорен човек в тази държава.
Тошев поискал всъщност двойно по-високо обезщетение, оценявайки страданията си на 400 000 лева. Бившият военен прокурор, който е изтеглен във Върховната касационна прокуратура(ВКП)още при Никола Филчев, беше задържан през 2007 г. като ръководител на отдел „Инспекторат“ към ВКП. Висшият съдебен съвет го отстрани временно от длъжност, а обвинителният акт е внесен в съда три месеца по-късно. Според обвинението Тошев поискал от прокурора от Варненската районна прокуратура Георги Манасиев сумата от 30 000 евро, за да уреди избора му за неин шеф. Тошев трябвало да убеди тогавашния главен прокурор Борис Велчев да внесе във ВСС кандидатурата на Манасиев, което би гарантирало успеха му.
Пазарлъците са записани със законни специални разузнавателни средства. Показания дадоха и двама защитени свидетели, а обвинения бяха повдигнати също срещу Манасиев и срещу посредника Владислав Марчев. Още на следващата година обаче Софийският градски съд оправда всички в това наказателно дело, а апелативният и касационният на свой ред потвърдиха без бавене оправдателните присъди. Версията на Тошев беше, че е натопен от варненски прокурори, срещу които извършвал проверки като шеф на инспектората. А описанието на нанесените му вреди по делото за обезщетение е направо изумително.
Преживял голям стрес и унижение заради накърненото му добро име на професионалист. Задържането под стража ограничило свободата и свободното му придвижване, а специалните разузнавателни средства накърнили правото му на личен живот. Докато бил в ареста, му забранили свиждания и телефонни разговори, останал без доходи, ограничил контактите си с колегите и дори избягал на село. За капак обвинението и всичко около него било отразено шумно в медиите, където били публикувани и негови снимки с белезници. Цитирани били и висши представители на прокуратурата, в това число и главният прокурор, които сочели делото като пример пред Европейската комисия как се борим с корупцията у нас. Това умножило страданията на семейството му, особено на големия му син, който носи същото име. Децата в училище го подложили на непрекъснати подигравки и тормоз, което даже принудило детето да спре да посещава учебното заведение дълго време.
Мъките продължили и след връщането на Тошев на работа. Шокът не можел да премине, защото той трябвало да работи с хората, които са го обвинили. Те пък недоволствали, че ще правят ревизии рамо до рамо с довчерашния подсъдим, изразявайки недоверието си към него. Свидетели на Тошев по делото за обезщетение са сестра му, която твърди, че го издържала и плащала заемите му, и колежката му Малена Филипова, по-късно оглавила инспектората към ВКП. Филипова, която беше отстранена светкавично от тази длъжност след избора на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров, тогава сложи рамо на Тошев и като огласи една сърцераздирателната история – след като получил заплатите си за времето, през което е бил отстранен от длъжност, той купил телевизор на съседите си на село. Подаръкът бил от благодарност, че го хранили и успял да оцелее.
Мотивите на СГС са още по-разточителни откъм обосновка на страданията на Тошев. Арестът му е извършен на публично място и на религиозен празник – Свети Четвъртък. Висшият прокурор бил в една килия с още трима души, което допълнително влошило психическото му състояние. Самото обвинение в тежко корупционно престъпление причинило сериозни вреди за Тошев, а арестът – значителен дискомфорт, притеснение и несигурност, въпреки че бил в рамките на разумния срок. Страдал много и от това, че заради ареста си не вярвал вече на прокуратурата, защото смятал, че преследва цели различни от законовите. Особено тежко му се отразила публичността по детайлите от случая, както и ползването му като „реклама“ за непримиримата борба с корупцията. Съдът сочи за пример и интернет търсачката „Гугъл“, в която към датата на постановяване на решението при изписване на текста „Боян Тошев прокурор подкуп“ излезли 7540 резултата, което също е пример за неговата „популярност“.
При определяне на размера на обезщетението съдът е отдал ключово значение на това, че Тошев е „висш магистрат, срещу когото е проведено незаконно наказателно преследване, използвано за неистинска реклама на една неуспешна явно борба с корупцията“. И въпреки че Тошев отдавна е върнат на работа в най-висшия орган на прокуратурата, съдът твърди, че на практика професионалното му бъдеще било унищожено. Съставът порицава многократно самата идея да се посяга на висши магистрати, изтъквайки, че не му е известен „друг случай на толкова високопоставен магистрат, който е бил толкова силно засегнат от несправедливото и незаконно държавно обвинение“. Подобни действия накърнявали сериозно имиджа на съдебната система, оттук – и на държавата.
А по конституция всякакви привилегии на база служебно и обществено положение са недопустими. Именно такава привилегия е присъждането на далеч по-високи размери на обезщетенията в полза на магистрати, мотивирани със социалния им статус. При сходни факти и обстоятелства пострадалите от действията на прокуратурата съдии и прокурори се оказват далеч по-равни от другите професии по отношение на обезщетенията. И това действа като генерална превенция срещу прилагането на закона спрямо служителите на Темида.
„Доброто“ име на Боян Тошев се дъвче в публичното пространство не от вчера. През 2005 г. той беше уличен в друга корупционна афера – за оказан от него натиск върху съдии по спор между частни фирми за над 1 млн. лева. И тогава службите бяха „прихванали“ със съдебно разрешение телефонни разговори на Тошев, от които станало ясно, че се подготвя реализацията на корупционна схема. Първоначално служители на тогавашната НСБОП „закачили“ на прослушване адвокат, след което се оказало, че той „играе“ с Боян Тошев и със скандалния Веселин Пенгезов. От записа станало ясно, че са в близки отношения, на базата на които градят взаимовръзки „с цел услуги в системата на съдебната власт“. Тошев говорил почти паралелно с адвоката и с Пенгезов и само за един месец били записани 22 техни разговора. Според НСБОП адвокатът ангажирал Тошев да убеди Пенгезов (тогава шеф на Софийския военноапелативен съд)да „натисне“ шефа на Софийския апелативен съд, за да приеме иск от 1 135 005 лв. на една фирма към друга. Това става, след като на 15 септември 2004 г. СГС отхвърля претенцията на фирмата ищец и делото е обжалвано пред апелативния съд. В един от разговорите Тошев увещава адвоката, че човекът, който е поел ангажимента, е генерал и е много близък на търговското отделение на апелативния съд. Схемата проработва. На 15 юли 2005 г. апелативният съд налага запора за над 1 млн. лв., който се иска, след което Тошев и адвокатът уточняват хонорара на генерала. От следващ разговор се разбира, че ангажиментът към него още не е изпълнен. Произнесена е репликата: „Генералът е на 15“, което антимафиотите тълкуват като 15 хил. лв., които са дадени до момента или които трябва да бъдат дадени. По друг случай пък Боян Тошев се опитал да се намеси в разследване срещу бизнесмен във Враца, предлагайки на столичен адвокат да установи контакт с него. Адвокатът отказал обаче да посредничи, след което бил уведомен, че може да му бъде наложена забрана да пътува в чужбина. По тези случай Висшият съдебен съвет образува проверки, от които не произтече нищо. При това искания за освобождаване на Пенгезов и за наказание за Тошев изпратиха висшите прокурори Николай Ганчев, Цеко Йорданов, Митьо Марков, Христо Манчев и Никола Филчев.
Предишният рекорд за обезщетяването на съдени магистрати оцеля малко повече от месец. В началото на юли бившата прокурорка от Лом Вероника Кольова осъди по ЗОДОВ прокуратурата да й изплати 150 000 лв. заради заведеното срещу нея наказателно дело. Единствената разлика е, че това решение е вече окончателно, докато обезщетението на Боян Тошев подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд. И в двата случая обаче бюджетът на прокуратурата ще трябва да поеме и лихвите върху тези суми, натрупани от постановяване на първоинстанционните решения до влизането им в сила. Кольова беше обвинена през 2006 г., че е съставяла неверни доклади за състоянието на ломската прокуратура. Три години и половина по-късно дойде оправдателната присъда, мотивирана с това, че от действията на подсъдимата не са настъпили други щети, освен за имиджа. Кольова също искаше по-висока сума и на първа инстанция СГС я зарадва с обезщетение от 250 000 лева. То беше намалено от горната инстанция, а касационната се съгласи с нея. ВКС посочи обаче изрично категориите граждани, които трябва да бъдат обезщетявани с тлъсти суми – разделението, което е в пълен разрез с конституцията. Според съда „полицаи, военни, магистрати, митнически служители и прочие служители трябва да бъдат овъзмездени с по-високи суми, тъй като очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени“. Тази логика обаче е обърната с хастара навън, ако става дума за налагане на наказания с оглед същите очаквания и изисквания на обществото. А то и в двата случая си плаща за „удоволствието“, наречено правосъдие.
