Резултатите по проект „Въвеждане на модерни, надеждни и ефикасни процедури за планиране и изпълнение на бюджета на съдебната власт“ бяха представени пред административните ръководители на органите на съдебната власт, магистрати и съдебни служители на кръгла маса във Велико Търново. Бенефициент по проекта е Висшият съдебен съвет, а общата му стойност е 597 886,00 лева и се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“ , съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Основни целеви групи, към които е насочен проекта са ВСС и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към него. Предстои пилотно тестване на програмното бюджетиране във Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд, Прокуратурата на Република България и Националният институт на правосъдието.
Проектът е иницииран в съответствие със Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система, според която първия заложен приоритет е подобряване управлението на органите на съдебната власт, а една от мерките е превръщането на бюджетната процедура в реален механизъм за обществен контрол. Въвеждането на програмното бюджетиране ще позволи остойностяване работата на отделния магистрат и служител и да се проследи нейната ефективност.
До 2013г. предлаганият от ВСС и одобряван от народното събрание бюджет на съдебната власт се основава на разходите за предходен период и одобрените макроикономически показатели. „Този съвсем различен подход почива на други принципи. Бюджетирането в България, а и в други страни, към момента се определя чрез доказване на необходимите разходи на база предходен период. Общият размер на бюджетните разходи в последните години е около 434 млн. лева. Целта на този проект е да изработи модели за бюджетиране, като след като бъдат изработени, ще трябва да се кандидатства и по нови проекти, по които да бъдат отпуснати допълнителни средства и за съдилища“, посочи Михаил Кожарев, заместник-главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура. С реализацията на проекта за програмно бюджетиране, този подход ще се замени с нов, при който ще се осъществи обвързване на бюджетирането на отделните звена на съдебната система с отчетените резултати от работата им в съответствие с определените програмни цели.
Механизмът за дефиниране и приемане на програмни цели по отделните показатели за ефективност и качество, ще бъдат залагани във всеки следващ бюджет, с отчитане спецификата на отделните звена на съдебната власт. Изготвената структура за програмния бюджет включва пет програми – Управление на органите на съдебната власт, Правораздаване, Повишаване квалификацията на магистратите и съдебните служители, Електронно правосъдие и програма Администрация.
