Два дни след ръкостискането между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко в Минск, Киев се оплака, че руски войски са нападнали Украйна и са помогнали на бунтовниците да превземат град Новоазовск. Порошенко отложи официалното си посещение в Турция на 28 август заради „изключително сложната… но контролируема“ обстановка и свика спешно съвещание на националния съвет за сигурност, за да вземе решение как да отвърне на бързото напредване на бунтовниците в южната част на района на Донецк.
Москва отрече да е пращала редовни военни части, но призна, че има доброволци в отпуск, които, вместо да се пекат на плажовете в Крим , са отишли да подкрепят сепаратистите от Донбас. В специално изявление Путин отбеляза, че „бунтовниците са постигнали сериозни успехи в спирането на въоръжената операция на Киев“ и ги призова да отворят хуманитарен коридор, през който обкръжените украински войници „да напуснат бойното поле безпрепятствено“. Часове по-късно премиерът на самопровъзгласилата се Донецка народна република – Александър Захарченко, коментира за агенция „Ройтерс“, че войските му са готови да пуснат украинските части да се изтеглят, но без мунициите и бронираната си военна техника.
Скептично настроеният Запад започна да губи търпение от упоритото отричане на Москва да има нещо общо с напрежението и военните действия в Украйна. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че „… не е достатъчно да се участва в разговорите в Минск, докато руските танкове продължават да влизат през границата в Украйна“ и че „тези действия трябва да се прекратят незабавно“. Полският финансов министър Радослав Шикорски коментира, че „руската агресия“ е създала най-сериозната от десетилетия криза на сигурността в Европа. Холандският бригаден генерал Нико Так – шеф на центъра за кризисно управление на НАТО, е преброил над хиляда руски войници, действащи в Украйна, които подкрепят сепаратистите и се бият с тях“.
Засега Европа и САЩ не са единни по въпроса дали Русия и Украйна са във война. За правителствата на Латвия и Литва тя е факт. Френският президент Франсоа Оланд отбеляза, че би било „неприемливо“, ако има руски войски на украинска земя, без да уточнява дали те са там. Германският канцлер Ангела Меркел заплаши с нови санкции. А нейният говорител Щефан Зайберт каза на брифинг в Берлин на 29 август, че съобщенията от Украйна свидетелстват „за руска военна интервенция“.
Във Вашингтон президентът Барак Обама се придържа към термина „нахлуване“ и твърди, че последните руски действия в Украйна са „продължение на нещата, които се случват от месеци“. Съветът за сигурност и сътрудничество в Европа пък обяви, че не може да потвърди със сигурност военни действия, защото Москва отрича да има такива.
Конфликтът – война или не, е отнел живота на 2600 души и няма изгледи да затихва. Засега, като че ли единственото сигурно нещо е, че ще има нова наказателна акция срещу Русия на икономическия фронт. Западът усилено търси „златната санкция“, защото досегашните са лишили руското стопанство от около 1 млрд. щ. долара, по оценка на Владимир Попов, който съветва управлението по икономически и социални въпроси в ООН. Попов отбелязва също, че ответни санкции на Москва ще имат десетократно по-голям ефект върху еврозоната. През първите седем месеца на 2014-а Русия има фискален излишък в размер на 675 млрд. рубли, което засега тушира опасенията, че заради американските и европейските санкции страната ще потъне в дефицит. Обезценката на рублата пък е помогнала за увеличение на приходите от продажби на нефт, които са в размер на 50% от общите.
