Сенатът на Аржентина започна обсъждането на законопроект, чиято цел е да заобиколи решението на американския съд, което доведе до обявяването на страната във фалит в края на юли след като пропусна лихвено плащане по държавни облигации.
Законопроект на президентът Кристина Фернандес, които получи одобрението на Горната камара, ще позволи на Буенос Айрес да се опита да изплати външния си дълг чрез посредници извън САЩ. Една от идеите е Франция да бъде добавена като юрисдикция за извършване на плащания по облигации.
Най-вероятно законопроектът ще получи одобрението на Конгреса, но ще бъде трудно за президента на Аржентина да убеди инвеститорите в ефективността плана.
Страната изпадна в частична несъстоятелност (selective default) на 30 юли за втори път през последните 13 години. Буенос Айрес преустанови обслужването на външния си дълг, тъй като не успя да плати 539 млн. щатски долара лихви по свои държавни облигации. Правителството на страната депозира парите в Bank of New York Mellon, но съдия Томас Гриез забрани на банката да извърши транзакцията. Причината е решението на Върховния съд на САЩ от 16 юни тази година, според което плащането не може да се направи, ако Аржентина не плати и дълга си от 1.5 млрд. долара към група от хедж фондове, начело с Elliott Management.
Кризата с дълга на Аржентина води началото си от 2001 г., когато страната претърпя най-големия държавен фалит в историята си заради дълг от 100 млрд. долара. Тогава много инвеститори, сред които и американските хедж фондове, бяха изкупили аржентински облигации. През 2005 и 2010 г. около 93% от тях се съгласиха да приемат преструктурирането на аржентинския дълг и си получиха малка част от вземанията си. Но около осем на сто от кредиторите, включително и Elliott, отхвърлиха тази сделка и притиснаха Аржентина да им изплати дължимото в пълен размер, заедно с лихвите. След отказа на Аржентина да плати Elliott изправи страната пред съда в САЩ, тъй като облигациите са издадени там. А аржентинците се опънаха заради опасенията, че това може да даде кураж и на други инвеститори да поискат изплащане на пълната стойност на ценните книжа, а това означава катастрофални разходи за държавата в размер на близо 120 млрд. долара.
