Съобразените с изискванията на Шариата облигации (sukuk) биха могли да се превърнат в сериозен източник на финансиране на публични проекти във Великобритания – от вятърни турбини до високоскоростни влакове и летища, твърдят експерти от бранша. Оптимизмът им, че това ще се случи, се подхранва от успеха на пласираната през юни в Лондон емисия на ислямски дългови книжа с номинал 200 млн. паунда и с падеж през юли 2019-а. За придобиването им английската Агенция за управление на дълга получи заявки, надхвърлящи десет пъти предложената стойност.
Английският премиер Дейвид Камерън настоява за по-мащабни продажби на sukuk. Те биха утвърдили Лондон като световна столица на ислямските финансови инструменти, редом с Дубай и Куала Лумпур, и биха предоставили достъп до сектора, който, по оценка на одиторската компания “ПрайсУотърхаус Купърс”, ще достигне 2.6 трлн. щ. долара до 2017-а. Великобритания претегля предимствата от евентуалното навлизане на пазара на ислямски облигации още от 2007-а, когато поръча да се проучи възможностите за емитиране на книжата. Сред привържениците на идеята е бившият кмет на английската столица – Роджър Гифърд, който миналата година коментира, че ислямските финанси трябва да станат толкова британски, колкото са “рибата и чипсът “.
Сара Елис – говорител на Агеницята за управление на дълга – заяви, че правителството ще направи оценка на продажбата на sukuk и ще реши каква ще е стратегията му за използване на ислямските инструменти. Според Хъмфри Пърси – главен изпълнителен директор на “Банката на Лондон и на Близкия изток” (BLME), за да се създаде развит пазар на ислямски дълг в Обединеното кралство, ще трябва да се пусне еталонна емисия с номинал над 500 млн. паунда и да се разработи редовна програма за допълнителни оферти – “от средносрочния спектър – три, пет и десет години”.
Английското правителство предвижда изграждането на инфраструктурни проекти на стойност 377 млрд. паунда през идните години. Повечето от тях ще се финансират с частни капитали. Сред най-важните са прокарването на високоскоростна железопътна връзка между Лондон и Бирмингам, строеж на летища и конструиране на вятърни турбини.
Според официалната статистика голяма част от купувачите на книжа от юнската емисия на sukuk са предпочели да ги задържат. Вторичният им пазар засега е символичен – от една страна, заради ограниченото количество, от друга, заради профила на притежателите им – основно правителствени институции, банки и държавни фондове.
По данни на агенция “Блумбърг” емисиите на ислямски облигации са намалели с 82% – до 2.6 млрд. щ. долара – от началото на юли до края на август в сравнение с второто тримесечие. Тази низходяща тенденция е напът да се промени с планираните за септември продажби на sukuk от Люксембург, Хонконг и Южна Африка. Според пожелал анонимност източник Индонезия е пуснала на 2 септември десетгодишна еталонна емисия на ислямски дълг, деноминиран в щатски долари.
Световните продажби на ислямски дългови книжа ще достигнат 30 млрд. щ. долара през тази година, прогнозират анализатори от рейтинговата агенция “Муудис инвестърс сървис”. Според регистрираната в Куала Лумпур финансова група CIMB Group Holdings, размерът на емисиите на отговарящите на правилата на Шариата облигации могат да надхвърлят миналогодишните 43.1 млрд. щ. долара и да “атакуват” 46.5 млрд. долара заради растящия брой държави извън ислямския свят, които навлизат на пазара.
