„Напоителни системи“ пак са напът да се удавят. За пореден път задълженията на държавното дружество увисват като воденичен камък и на врата на самото предприятие, пък и на държавата. Според заместник-министъра на земеделието Георги Костов те ще надхвърлят 32 млн. лв. до края на годината. Само неизплатените заплати и осигуровки на работниците към момента са над 3 млн. лв., а до края на годината се очаква те да стигнат 12 млн. лева.
Точно това беше и причината в сряда (3 септември) да започнат предупредителните стачни действия на работещите без заплати вече месеци наред служители на предприятието. По официални данни от възнагражденията за май са изплатени едва 40 на сто. А през юни само работещите в четири клона са получили това, което са изработили. Работниците в клоновете „Мизия“, обслужващ района на Враца и Монтана, и „Долен Дунав“ в Търговище имат да вземат 1 617 273 лева. В клоновете „София“, „Среден Дунав“, „Струма-Места“ и „Черно море“ задълженията за заплати са на обща стойност от 601 452 лева.
Ако държавата не реагира адекватно, недоволството ще се пренесе в София – предупреждават синдикалните организации в дружеството. Те са категорични, че в близките дни ще вземат решение за обща ефективна стачка във всички клонове на предприятието.
От 1900 човека почти 90% подкрепят протеста, съобщиха от синдикатите.
Напрежението в това предприятие
тлее от доста време. Преди седмица земеделският министър Васил Грудев започна трескаво да търси пари, за да изплати заплатите в „Напоителни системи“, но очевидно до този момент резултат няма. Заместник-министърът Георги Костов пък каза, че проблемът идва и от факта, че дружеството е търговско предприятие и наливането на пари от хазната може да предизвика санкции от Брюксел, ако подобни стъпки бъдат възприети като нерегламентирана държавна помощ.
В същото време от синдикатите са на мнение, че държавата е тази, която носи отговорност за тежкото финансово състояние на дружеството. Според Светла Василева от КНСБ години наред то е източвано. Василева даде за пример случая с нарязаните и продадени за скрап тръби за напояване, за който в.“БАНКЕРЪ“ писа още преди година.
Нека припомним, че и преди година имаше протести. По времето на ексминистър Димитър Греков „течовете“ в дружеството гонеха петте милиона. През октомври миналата година той бе принуден да запушва „дупките“ във водното дружество с… пари от икономии. По това време излезе и докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция, според който напоителната компания е ощетила хазната с 4.1 млн. лева. Одиторите бяха проверили обществени поръчки за 11.5 млн. лева. Но ръководството й пропуснало да проведе търг за наем на пътностроителна техника и за… консултантски услуги. Експертите на агенцията доказаха, че парите във водното дружество са харчени с широка ръка, а щетите за държавния бюджет са повече от сериозни.
Подопечната на земеделското министерство компания от години е на ръба на фалита. И нито един министър не успя да я закрепи финансово. Периодично около нея избухват скандали, които обикновено се потушават… с пореден дълг.
По този „модел“ миналата година агроведомството осигури 6.5 млн. лв. за заплати на работещите в „Напоителни системи“. Парите обаче стигнаха едва до края на 2013-а. Тогава министър Греков обясни, че ведомството е спестило парите от административните си разходи и така успяло да изплати забавени трудови възнаграждения – по онова време над 1.6 млн. лева. През март пък агроведомството поиска кабинетът да му отпусне допълнителни 15 млн. лева. Всъщност бяха поискани доста повече пари (близо 20 млн. лв.), но правителството задоволи само част от претенциите му. Като получи парите, министър Греков даде воля на оптимизма си и за пореден път заговори за реформи, които според него включваха преструктуриране на предприятието и разделянето му на две – за превантивни дейности срещу наводнения от язовири и друго – за напояване на земеделските площи. Всички тези приказки обаче останаха в сферата на фантазиите, а дълговете, както става ясно, вместо да намалеят са нараснали още повече. Вестник „БАНКЕРЪ“ от години
повдига въпроса за безумията
чрез които недоносени управници въвличат дружеството в блатото на фалита. Неведнъж сме разказвали как държавното „Напоителни системи“ „полива“ частни джобове. Още през 2009-а стана ясно, че финансовият му резултат е… минус 5 млн. лева. Прокуратурата уж се зае да нищи причините, но така и не се стигна до конкретни имена. По времето на Мирослав Найденов проблемите се задълбочиха още повече, въпреки че той – уж с цел да поправи нещата, смени петима директори. След тези кадрови кадрили дълговете се увеличиха повече от три пъти, нищо че бяха закрити много от териториалните му звена. Те бяха обединени в 11 нови подразделения, които поеха активите на предишните 22 клона. Купища хора останаха без работа, но в същото време „течовете“ в държавното дружество така и не спряха. Нищо не се промени и при Димитър Греков.
Постоянно зейналите дупки в бюджета на държавното дружество,
което отговаря за много от обявените за опасни язовири
у нас, се пълнят с поредния… заем. На 8 август например от „Напоителни системи“ са поискали кредит-овърдрафт в размер до 10 млн. лв. за покриване на оперативните си нужди. Директорът на фирмата Димитър Иванов съобщи, че поради липсата на пари за погасяване на задълженията към енергоразпределителните дружества на 29 юли 2014-а е било преустановено електрозахранването на клоновете „Черно море“ във Варна и „Долен Дунав“ в Русе. „В резултат на това има реална опасност от поетапно спиране на работата на всички поддържани обекти и вземайки предвид неблагоприятните метеорологични условия, ще доведе до застрашаване на живота и здравето на хората на територията на цялата страна. Спирането на електроенергията би довело и до невъзможност за помпено отводняване с цел понижаване на високите подпочвени води на 1.5 млн. дка площи, включващи обработваеми земеделски земи, и съответно компрометиране на наличните посеви. Уязвими места са АЕЦ „Козлодуй“, „Слънчев бряг“, Несебър, поречието на река Дунав, Стралджанското блато, територията около Дунав мост 2 и много други“, казва Иванов.
През 2013-а предприятието е ползвало подобен кредит от 10 млн. лв., който е бил погасен през април тази година. Финансиращата институция тогава е била „Търговска Банка Д“. Сега покана за преговори е изпратена до „Сибанк“, „Търговска Банка Д“, Първа инвестиционна банка, „Интернешънъл Асет Банк“ и Централна кооперативна банка.
В същото време, както в. „БАНКЕРЪ“ писа, през пролетта името на държавното предприятие бе сред тези, които са ползвали средства по оперативна програма „Околна среда“, но за които държавата получи сериозни санкции от Брюксел (общо за 113 млн. лв.) Тогава ние съобщихме, че гъста мъгла е покрила поддръжката на язовирите. Оказва се, че две години след трагедията в харманлийското с. Бисер институциите са продължили да си прехвърлят отговорността кой трябва да ги стопанисва и поддържа. През пролетта проверка на Министерството на околната среда и водите показа, че 68 от тези съоръжения се намират в предаварийно състояние поради липсата на средства. Някои от тези водоеми се използват предимно за напояване и за тях би трябвало да се грижат общините и държавното предприятие „Напоителни системи“. Но други са дадени под аренда на частни фирми, които ги използват за рибарници и не ги източват. Това беше през пролетта, когато още хал хабер си нямахме за предстоящите наводнения и трагедии, които ни сполетяха през лятото…
