Обвинител № 1 в ролята на Майка Тереза

Migration Image

Много е казано и писано вече за главния прокурор Сотир Цацаров. Едно е вярно, друго – несъвсем. Но има нещо, което е абсолютно сигурно: че той никога не върши нещо, което не е обмислил предварително. Затова въпросът защо му трябваше чак месец след бедствието в Мизия, за да се изсипе в града (на 3 септември) и да се прави на Майка Тереза, има нужда от своето обяснение.

Самият Цацаров надали ще го даде, затова избуяват предположенията. Едното е, че Мизия с нейните зачернени жители е добро място за лъскане на имидж. А едва ли има спор, че той се нуждае спешно от това. Дори само заради факта, че покрай негативния тон, с който в последните месеци се говори персонално за него, за пореден път възкръсна и въпросът дали прокуратурата има място в съдебната власт. Освен това Мизия е подходящ фон да бъдат обнадеждени и вложителите в КТБ – все пак те поне са живи, здрави и имат покрив над главите. Има и трето: поредната порция евроексперти, които ще проверяват “напредъка” ни в правосъдната реформа и борбата с корупцията, пристигат до дни и е важно как ще ги посрещнем…

Вероятно това са само част от мотивите, с които Цацаров е тръгнал към Мизия – може да има още хиляди други. Но надали някой вярва, че грижата за пострадалите от потопа е сред тях – подобна

демонстрация на дълбока загриженост

имаше смисъл преди месец, веднага след бедствието, но не и сега. Днес тя вече изглежда гротескно. Затова от акцията се получи точно обратен ефект.

Всъщност какво каза Цацаров на пострадалите? Обеща да им прати екип на Националната следствена служба, който да “подсили” разследването за потопа в Мизия. То все още се води срещу неизвестен извършител и вече очевидно буксува. Нещо повече, поне допреди седмица дори не беше ясно какво е предизвикало наводнението в градчето. Но главният прокурор ведро обеща резултатите от това разследване да са различни от пълната безпомощност на прокуратурата, показана при другите бедствия – в с. Бисер, Цар Калоян, Аспарухово и къде ли още не през последните години.

Ако се беше спрял дотук, главният прокурор можеше да заслужи овации: все пак човекът се опитва да свърши нещо… Но не стана така – Цацаров се изкуши да продължи, при това в посока, в която нито има работа, нито му е мястото.

Първо обвинител №1 откри топлата вода: “Искам всички да чуят, че в момента в Мизия 120 жилища са негодни за обитаване, 300 души живеят без покрив, а 550 души трябва да се изхранват всеки ден”, загрижено обяви той. Вярно е – цифрите са страшни. Но ние ги знаем, знае ги цяла България, при това отпреди месец. Точно заради това хиляди българи вече ходиха да ринат кал с чифт ботуши и с голи ръце, други пращаха пари, трети – буркани и книги. Всеки помогна с каквото можа. А от това, че главният прокурор е изчел справките още веднъж пред телевизионните камери, животът на бедстващите надали е станал по-лек. Пък и не грижа за оцеляването си чакат жителите на Мизия от прокуратурата, те прекрасно съзнават разликата между социална служба и главен прокурор. От прокуратурата те искат само имената на виновните, които докараха градчето им на това дередже.

Още по-гротескно прозвуча законодателната инициативност на Цацаров, прокарана пред телевизионните камери насред зачернена Мизия: законът за бедствията бил нефелен и трябвало следващото Народно събрание незабавно да го поправи. “Очевидно е, че последната редакция на закона, която е направена за изплащане на обезщетения при природни бедствия на база на данъчната оценка на имота, не е справедлива. Тя е направена така, за да се стига до злоупотреби, но има вариант да се поправи, като при бедствия щетите се изчисляват на база пазарната цена на имота в региона”, отбеляза Цацаров.

Доста странно изглежда това

очевидно нахлуване в чужди води

което е немислимо за главен прокурор в правова държава, каквато претендираме, че сме – изградена върху принципа на разделението на изпълнителната, съдебната и законотворческата власт. Навсякъде другаде в света този принцип би означавал, че ролята на главния прокурор е да гарантира спазването на закона такъв, какъвто е, а не да дава акъл как да бъде пренаписван. Но у нас явно може всякак.

Изказването на главния прокурор беше и безкрайно популистко. Дотолкова, че предизвика масово двоумене да не би да е решил да хвърля тогата и да загрява за влизане в политиката. Защото Цацаров няма как да не си дава сметка, че обезщетения по пазарни цени за всички пострадали, от всички бедствия, които всяка зима и всяко лято газят държавата, просто няма как да се осигури. Дори ако се орежат наполовина заплатите на всичките му подшефни прокурори. Това бе причината, поради която само допреди няколко години държавата изобщо не даваше и лев за пострадалите от бедствия, а ги напъждаше към застрахователите. Това е и причината административните съдилища и до днес да са залети с дела на пострадалите от земетресението през 2012 г. перничани, които се съдят с държавата до дупка заради масовите откази да им се отпусне помощ.

Освен това законът предвижда не обезщетение, а помощ за пострадалите – това са съвсем различни понятия. При това за отпускане на помощта има условия, които са записани умишлено, за да може тя да бъде осигурена не на калпак, а само за наистина нуждаещите се. Дава се само ако пострадалото жилище е единствено, плюс това не е предназначена да покрие разходите по възстановяването на къща на три ката, а само да се осигурят “минимално необходимите битови условия” на пострадалите. Това значи едно жилищно помещение, кухня, с баня-тоалетна и килер – толкова, колкото да не останат без покрив над главите си. Всичко останало е предмет на застраховка – ако я има.

Да, прав е Цацаров, не изглежда справедливо да загубиш целия си дом, а да ти подхвърлят жълти стотинки, с които можеш да си ремонтираш само малка стаичка от него. Но зависи от гледната точка. Защото няма как да се даде на хората в Мизия, а да няма за Добрич и за с. Бисер, за Перник или за Аспарухово, а трябва да се задели и за другите наводнения и земетресения, за “синия език”, за унищожените посеви, сетне това, друго, трето…

Неслучайно след всяка подобна трагедия се заговаря за въвеждането на задължителна застраховка за недвижимите имоти, която да прехвърли върху застрахователите риска от подобни масови поражения. Идеята обаче е твърде непопулярна и не носи политически дивиденти. Затова бързо я изоставят, без да стигне изобщо до парламентарната зала. И така – до следващия път, до следващото бедствие.

Всъщност има още един шанс хората да получат истинско обезщетение за бедата си. Той не е проблем на хазната, а именно на прокуратурата: от нея се очаква да посочи виновните, които да започнат да плащат щетите. Това обаче Сотир Цацаров не го обеща в Мизия. И точно заради това внезапното му влизане в ролята на Майка Тереза прозвуча неубедително.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст