Дебатите за бъдещето на социалната и здравната система се възродиха с нова сила, след като НОИ препоръча шоково увеличаване на осигурителните вноски. Министри, високопоставени чиновници, експерти и бизнес организации веднага отвориха голямата говорилня. Но като че ли никой от тях не успя да представи икономически и социално мотивирано становище как държавата да се справи с милиардните дефицити в двете закъсали системи. Изказаните мнения са подчертано двуполюсни – от административни репресии за неплащащите осигуровки до панически страх от прилагането на каквито и да било реформи. Вместо да анализират тези кризисни състояния обаче, Близнашки и министрите му ударно правят кадрови промени, спират обществени поръчки, изобщо се държат така, сякаш ще управляват поне два мандата. Съвсем закономерно липсва единомислие и по въпроса за осигурителните фондове, тъй като всеки „тегли чергата“ към ресора си.
Ако върнем лентата малко назад, в анализа на НОИ, който разбуни духовете, експертите са изчислили, че за да се балансира осигурителната система, е необходима
„допълнителна вноска за покриване на дефицита“
в размер от 7.7 процента. В случай че се вземат под внимание и (мини) осигуровките на следователите, военните, държавните служители, полицаите и работещите в службите за сигурност, „лептата“ ще скочи до 8.2 на сто. Социалният министър Йордан Христосков веднага побърза да заяви, че вноската за пенсия няма да се увеличи с получените средно 8 процента. Това изказване на бившия шеф на НОИ парадоксално дойде само няколко дни след като той самият предупреди бизнеса, че административно ще повиши минималните осигурителни прагове за браншовете, в които синдикати и работодатели не са се договорили. Освен това Христосков уж е твърд защитник на идеята за криминализиране на укриването на вноски в големи размери.
Здравният министър д-р Мирослав Ненков бе по-радикален и настоя за по-строги санкции за хората, които не си плащат здравните вноски. „Много е лесно държавните услуги да бъдат обвързани с плащането на осигуровки – например да не ти се издаде задграничен паспорт, ако не внасяш“, каза д-р Ненков. Според него е крайно време държавата да си плаща на всичките 100% от полагащото се за групите пациенти, които осигурява – учащите, безработните на социални помощи, затворниците. За тях сега се начисляват здравни вноски от 4%, докато работещите плащат двойно.
Още по-краен е заместник-кметът на София, управляващ ресора „Здравеопзване“, ген. Стоян Тонев. Той е кандидат-депутат в листите на ГЕРБ и не е изключено да бъде следващият здравен министър. Бившият управител на Военномедицинската академия директно предложи неплащането на здравни и пенсионни осигуровки да бъде квалифицирано като действие, заплашващо националната сигурност и стабилността на държавата. Съответно уличените в „престъплението“ следва да бъдат лишени от каквито и да било административни държавни и общински услуги.
Идеите за рестрикции към неосигурените
като цяло са доста популярни в средите на професионалното съсловие, към което принадлежат също д-р Ненков и генерал Тонев. Но всички опити в тази насока досега се разбиваха в „железните“ граждански права, гарантирани от конституцията. Освен това никой не е потърсил отговор на въпроса как да се процедира с безработните, които държавата осигурява само за месеците, когато те получават социални помощи. На дръвника ли ще ги пращаме!? Далеч по-приложимо звучаха идеите на предишния здравен министър д-р Таня Андреева държавните служители сами да плащат осигуровките си, а болниците да не приемат пациенти, които имат възможност, но просто не искат да се осигуряват. Първото предложение обаче е „политически неудобно“ за поредица от правителства, а второто много трудно би могло да бъде доказано.
За работодателските организации всяка теза, в която се съдържа фразата „увеличение на осигуровките“, по правило е еретична. Разбира се, бизнесът си има своите доводи. Асоциацията на индустриалния капитал в България посочва, че това би било откровена покана за
взривообразно нарастване на сивата икономика
и ще засегне предприятията, в които не са „назначени“ монополисти и не попадат в „обръчите от фирми“. „Увеличаването на осигурителната тежест рязко ще подкопае конкурентоспособността и платежоспособността на по-голямата част от предприятията. Ще станем свидетели на загуба на работни места и на намаляване на събираемостта на вноските. Така ще бъде съборена къща, за да се построи колиба – държавата пак ще трябва да се притече на помощ с допълнително финансиране от данъците, но в условията на рязко влошена икономическа среда с рязко увеличени осигуровки.“ Това е катастрофичният сценарий, начертан от асоциацията. Там смятат, че решенията трябва да се търсят в други посоки, например в ранното пенсиониране на държавните служители.
Българската стопанска камара също е твърдо „против“ намаляването на дефицитите в социалното и в здравното осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход чрез повишение на размера на вноските или с по-висока минимална работна заплата. От камарата твърдят, че необходимите реформи, които ще балансират бюджетите на общественото осигуряване, са свързани с преразглеждане на условията за ранно пенсиониране на военни и полицаи, с радикална промяна в системата за отпускане на пенсиите за инвалидност, с контрол върху издаването на болнични листове и върху събираемостта на осигурителните вноски.
До голяма степен работодателите са прави да се плашат като „дявол от тамян“ от осигурителните реформи, защото у нас те обикновено се правят „на парче“. Но те никога не отчитат в становищата си простичкия факт, че увеличените заплати и осигуровки водят до по-висока покупателна способност за милиони българи. Които ще харчат парите си, за да купуват повече от техните стоки и услуги. Съответно много буксуващи заради стагнацията бизнеси „ще тръгнат“, а икономическата среда по-вероятно ще се подобри, отколкото да се влоши. Разбира се, необходими са задълбочени секторни анализи за пазарния потенциал на отделните браншове. Но крайното отрицание изглежда като несъгласие с всеки опит за повишение на жизнения стандарт на българите. Добре знаем, че и по този показател сме на опашката в Европа.
Икономистите също не са единодушни по темата. Боян Захариев от Институт „Отворено общество“ уцелва десетката, като отбелязва, че би било чудесно
да имаме шведски или германски пенсии
и здравеопазване с двойно по-ниски данъци и осигуровки, но това е невъзможно. Според него въпросът е не „дали“, а как да бъдат увеличени вноските – плавно или изведнъж, както и в кои фондове на социалноосигурителната система ще постъпват приходите. Захариев посочва, че данъците и осигуровките имат оптимални нива, които се движат в порядъка на 40 до 50% от БВП и България е много далеч от тях. Той смята, че загубите от некачествени публични услуги, от неадекватни пенсии, социалните проблеми и неравенството са по-големи от евентуалните ползи за икономиката от ниските осигуровки. „Някои от държавите с най-добра събираемост на данъци и осигуровки в света – в Северна и Западна Европа, имат най-високите ставки. Обществото ни с готовност споделя в социологическите проучвания желанието си да приличаме на тях, но очевидно не и когато за това трябва да се плаща някаква цена“, посочва експертът.
В друга тоналност е мнението на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Той обвързва по-високите вноски с повишението на разходите за бизнеса и смята, че то може да бъде компенсирано единствено с „рязане“ на заплати, със загуба на работни места или с намаление на печалбата на фирмите. Стайков посочва, че социалната и здравната система страдат от сериозни злоупотреби и източване на средства. За пример икономистът изтъква факта, че държавните разходи по двете пера са се увеличили с над 3.8 млрд. лв. за последните пет години. По същество тезата му частично е вярна, но следва да се отбележи, че плащанията и в здравеопазването, и в социалното осигуряване никога не са били константа. В здравния сектор всекидневно навлизат скъпи иновативни лечения и медикаменти, а повишението на социалните разходи в огромна степен е свързано с нивото на минималната работна заплата. Която за посочения период скочи със 120 лева. Тезата, че видите ли, приходите са достатъчни, трябва само да намалим разходите, издиша здраво. Нека търсенето на печеливша формула продължи сега…
