Само преди няколко месеца бившият директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Григор Гогов съобщи, че приходите от организиран ловен туризъм през 2013-а надхвърлят със 700 хил. евро тези от предишната година и са стигнали близо 5 млн. лева. През миналата година по линия на организирания ловен туризъм у нас са пребивавали 4558 ловци, докато през 2012-а те са били 3557. Пак според Гогов през последните години ловът на дива свиня остава най-предпочитаният от чужденците поради атрактивните ловни полета и възможността за отстрел на трофеи. От едрия дивеч предпочитани видове са и благородният елен, муфлонът, сърната и еленът лопатар. От дребния дивеч интерес предизвикват бекасът, гургулицата, пъдпъдъкът, фазанът и яребицата. Чуждестранните ловци, посетили страната ни, са главно от Германия, Испания, Италия, Франция, Гърция.
Малко преди това бившият заместник-министър на земеделието и храните д-р инж. Валентина Маринова също не без гордост съобщи, че България е сред най-желаните дестинации за ловен туризъм в Европа и приходите от тази дейност бележат значителен ръст. Тя не пропускаше да подчертае, че страната ни е с традиции в отстрела на трофейни екземпляри и голяма част от любителите на лова идват у нас именно с тази цел.
Освен това повечето от ловните трофеи, отстреляни у нас, се радват на високи отличия. По линия на организирания ловен туризъм трофеите от диви свине са получили 44 златни медали. Двадесет и четири златни медала пък са били отредени за тези от благороден елен, 17 от елен лопатар и 6 за муфлон.
Странно защо в същото време докато бившите управници не преставаха да демонстрират гордостта си от развитието на ловния туризъм у нас, пак те не преставаха да раздават ловните стопанства, стопанисващи хиляди декари терени, на, меко казано, “странни” инвеститори и срещу жалки приходи за държавата…?!
Сегашният директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Тони Кръстев, който години наред е безспорен експерт в системата на управлението на горите, преди няколко месеца беше направил анализ на заданието само за един от проведените “конкурси” за ловните стопанства. В него той ясно “транжира” модела му и установи една проста истина: че заданието е направено така, че бъдещият дългогодишен “стопанин” на публичната държавна собственост да се избира по формулата – колкото по-малко инвестиции се правят, толкова повече точки получава и му гарантира успеха в “конкурса”.
Може би най-сетне дойде времето инж. Кръстев да може да промени тези практики.
