Председателят на Швейцарската национална банка Томас Йордан заяви, че поддържането на „тавана“ на съотношението на швейцарската към единната европейска валута от 1.20 франка за едно евро е ключов инструмент в борбата със световните икономически рискове. Швейцарските централни банкери обвързаха минималната цена на франка с еврото през есента на 2011-а, за да предотвратят дефлацията и рецесията. А решението на Европейската централна банка от 4 септември да понижи основните лихви на еврозоната и да започне да купува ценни книжа, в комбинация със заплахата от конфликтите в Украйна и в Близкия изток, изпратиха швейцарската парична единица опасно близо до тавана от 1.20 франка за едно евро.
Освен високата цена на франка министерството на икономиката отчете в средата на седмицата неочаквана стагнация на стопанството на Швейцария през второто тримесечие спрямо първото. БВП се е увеличил с 0.5%, а производствената активност през август се е понижила по-силно от очакванията на икономистите, което предполага, че растежът ще е доста проблематичен и през следващите месеци и едва ли ще достигне през 2014-а целевите 2 процента. Основната „спирачка“ пред подема през второто тримесечие се оказва търговският обмен, защото вносът се е увеличил с по-бавни темпове от износа, а потреблението на домакинствата и на неправителствените организации е нараснало само с 0.2% спрямо първите три месеца на годината.
Швейцарската национална банка прогнозира стагнация на потребителските цени през 2014-а, повишение с 0.4% през 2015-а и с 1% през 2016-а. Централните банкери ще ревизират предвижданията си за инфлацията и за растежа на 18 септември.
