Спадащи приходи и по-високи загуби – това е характерно за част от големите холдингови групи у нас през тази година. Освен икономическата нестабилност в страната към неблагоприятните фактори, допринесли за тези крайни сметки, се добавя и неясната ситуация в страни и региони (например Украйна), в които се изнасят част от стоките на българските предприятия.
Заради свитата производствена и търговска дейност някои от холдингите показват шестцифрен отрицателен финансов резултат. „Синергон холдинг“ АД, който е мажоритарен собственик в 24 фирми в търговията и услугите, в туризма, в химията, в хранително-вкусовата промишленост, електротехниката, текстилния бранш, дървообработването и строителството отбелязва висока консолидирана загуба към края на юни от 5.799 млн. лв., която леко намалява на годишна база. Но в неконсолидирания си отчет холдингът бе на печалба в размер на 1.05 млн. лева.
Браншовете, които продават стоки и услуги на вътрешния пазар, са сред губещите от години, най-вече заради пониженото потребление – и от фирмите, и от населението. По-ниски обаче са вече и резултатите в холдингите, които имат предимно експортна ориентация. Отрицателни разлики от промяната на валутните курсове заради сключвани сделки и в друга валута освен еврото и плащането на лихви по заеми (банкови и фирмени) са най-честите причини за увеличаването на разходите на компаниите.
Производственият сектор се забавя не само през тази година. Такива сигнали отново от тези отрасли имаше и през 2013-а. Всичко това е заради спада на нови поръчки от клиентите, а и заради случващото се в Украйна – освен че намалява износът за тази страна, затварят се и пътищата към съседни на нея държави, в които изнасяме. Това пък съответно вдига и разходите, които трябва да се правят за търсене на нови клиенти и доставчици на суровини или ниши и партньори.
Фактът, че не се разкриват нови работни места, е показателен и за липсата на инвестиции във фирмите. От една страна, собствените парични средства са малко, а от друга – защо да се сключват заеми, при положение че не е сигурно дали ще могат да бъдат върнати. Като обичайна практика се наложи компанията майка да е основен кредитор на дъщерните си дружества – така се оптимизират паричните наличности според нуждите в групата и по-рядко се търси външно кредитиране. Други предприятия се финансират, като кандидатстват по различни европрограми за нови проекти и за преоборудване с машини и технологии. Някои от холдингите попълват нуждите си от паричен ресурс чрез продажба на миноритарни дялове, които нямат голямо значение за дейността на групата като цяло.
Строителните предприемачи също остават резервирани в очакванията си за състоянието на предприятията си през следващите шест месеца. Основният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следвана от конкуренцията в бранша, и финансовите проблеми. Все още тези фирми имат да получават много пари от държавата и от общините за извършена работа по обществени поръчки.
Търговците на дребно също не са много оптимистично настроени за обема на продажбите си и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Затрудненията за фирмите в отрасъла идват от недостатъчното търсене и от конкуренцията. По отношение на продажните цени се предвижда те да останат без промяна. Очакванията на мениджърите за условията за бизнес в сектора на услугите се понижават и са по-скоро умерени до края на годината. По отношение на платежоспособното търсене са по-резервирани, а за приходите са песимистично настроени най-вече заради прогнозираното запазване на равнището на цените.
След като и прогнозата за правене на бизнес у нас в следващите месеци също не е много оптимистична, нищо чудно в следващия обзор кръгът на засегнатите предприятия и отрасли да се разшири още.
