На 4 август 1704 г. във войната за испанското наследство (1701-1714 г.), предизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал Карлос II, Гибралтар е завладян от английска и холандска флотилия под командването на британския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл, който от 1703 до 1711 г. е активен претендент за трона на Испания.
Гибралтар (на английски Gibraltar) е задморска територия на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров, която включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата със сушата. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток, където се събират Средиземно море и Атлантическия океан. Дължината му е 59 км, а ширината – от 14 до 44 километра.
На европейския бряг се намира пристанището Гибралтар, а на африканския – са мароканските градове Сеута и Танжер. На скалата е разположен град, който е финансов и туристически център, военноморска база на Великобритания и въздушно укрепление.
Гибралтар дълго време (от 711 г.) е бил владение на маврите. Едва през 1602 г. е освободен и преминава към Испания, но през 1704-а е завоюван от британски войски. Наричан е още Херкулесови стълбове, защото според гръцките митове острите скали по двата бряга на протока били издигнати от героя Херакъл, надарен с необичайна сила.
През 1967 г. на референдум жителите на Гибралтар гласуват той да остане във владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания. В течение на шестнадесет години тя държи границата с Гибралтар затворена. Дори и след нейното откриване през февруари 1985 г. проверката на испанския ГКПП отнема няколко часа в сравнение с преминаването за няколко минути на британския пункт. Гибралтар има сухоземна граница само с Испания, от която е отделен с тясна неутрална зона.
Гибралтар се намира на скалистия Гибралтарски полуостров и е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие територията ще остане британска дотогава, докато е жива поне една маймуна. Маготите са важна туристическа атракция.
Маготът (Macaca sylvanus), наричан още берберски макак, е примат от семейство Коткоподобни маймуни. Разпространен е в Северна Африка (Алжир и Мароко). Маготът е единствен представител на макаците извън Азия и единствената маймуна, която се среща в диво състояние на територията на Европа. Интересна негова особеност е отсъствието на опашка (закърняла), което го приближава до човекоподобните маймуни, но въпреки това е типичен представител на същинските маймуни.
На размери, маготът достига до 75 см на дължина и до 16 кг на тегло. Окраската на тялото е жълтеникавокафява до сива, по-светла в коремната област. Цветът на лицето е тъмнорозов. Предните крайници на маготите са по-дълги от задните крайници. Характерно е, че женските по правило са по-дребни.
Популацията в Северна Африка непрекъснато намаляват по численост и е под заплаха вследствие изсичането на горите в тази част на света още от Римско време. За разлика от тях, малка популация, вероятно разселена от човека в Европа, е в процес на подем и нараства по численост. Според някои проучвания в рамките на Гибралтар има около 300 индивида, формирали пет отделни групи.
На свобода днес са останали около 12 000-21 000 диви магота и видът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като уязвим.
Единственото селище е град Гибралтар, разделен на седем големи жилищни зони (без да са административни единици). Заради кръстопътното място етническият състав на тази територия е доста пъстър. Тук живеят: португалци, италианци, малтийци, англичани, испанци и какви ли не други.
Официалният език е английският, но се говорят още испански, италиански, португалски. Най-много в Гибралтар са католиците – 75% от населението, следвани от мюсюлманите – 9%, протестантите – 8%, юдеи – 2% и други.
По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Франсис Ричардс. Ръководител на правителството е старшият министър Питър Каруана (от 1996 г.).
Любопитна особеност очаква пътешествениците. В Гибралтар е единственото летище, което се пресича от магистрала. Когато каца или излита самолет, тя се затваря, а след това движението по нея се възстановява.
