Закъсалият до шия във финансовото блато държавен железопътен превозвач БДЖ явно ще получи последен шанс да си стъпи на краката. През седмицата Министерството на транспорта съобщи, че е получено специално писмо за подкрепа, изпратено от Главна дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия. В него се посочва, че Брюксел приема правителството ни да помогне за преструктурирането на компанията.
Положителният сигнал е резултат от проведени през миналата седмица в столицата на Общността разговори, по време на които министър Николина Ангелкова е предоставила допълнителни анализи и аргументи за ускоряване на процеса за нотификация на държавната помощ за държавния ни превозвач.
„…В срещата ни наскоро ме информирахте за напредъка на българските преговори с международните кредитори на БДЖ и ме помолихте да Ви предоставя позицията на дирекция „Конкуренция“ по отношение на планираното опрощаване на дълговете от 172 млн. лв., които държавната компания е натрупала преди присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година. На базата на предоставената от българските власти информация тази мярка изпълнява условията, заложени в Насоките за държавна помощ на железопътните предприятия, които предоставят основа за обявяването на отмяна на дълговете на доставчиците на железопътни услуги, натрупани преди присъединяването към ЕС или преди либерализация на сектора“, се казва в официалния документ, подписан от Герт-Ян Купман, заместник генерален директор „Политики за държавна помощ“ в дирекция „Конкуренция“.
Освен че ще облекчи БДЖ със 172 млн. лв., на практика писмото развързва ръцете на транспортното министерство да преговаря с кредиторите на държавното предприятие – германските банки KfW и FMS Wertmanagement, австрийската KA Finanz, френско-белгийско-люксембургската Dexia и френската BNP Paribas , за разсрочване на останалите борчове на железницата.
Общите задължения на холдинга към 30 юни тази година са близо 583 млн. лева. Просрочените са малко над 170 млн. лв., близо 140 млн. от които – към споменатите вече големи финансови кредитори, а 32 млн. лв. са към бюджета за стари заеми, по които се е активирала държавна гаранция. Заради тези борчове започна и продажбата на ценни активи на държавното дружество, които са необходими за дейността му като превозвач.
Още миналата година се очакваше зелена светлина от Брюксел за субсидирането на БДЖ с приходите от продажбата на „БДЖ – Товарни превози“, но приватизацията беше прекратена от кабинета „Орешарски“. След това правителството поднови искането към ЕК за държавна помощ, но до зелена светлина се стигна едва сега – по време на служебното управление на страната.
„За нас подкрепата, която ни дава Европейската комисия, е много важна за подновяване на диалога с кредиторите на държавните железници. Предстои среща с тях и облигационерите на компанията, за да обсъдим възможностите за разсрочване на задълженията. Първата крачка вече е направена, тъй като с това писмо ЕК се произнася, че не се нарушава законодателството, свързано с конкуренцията и държавната помощ за БДЖ може да бъде отпусната“, заяви министър Ангелкова. Тя допълни, че предстои още доста работа да бъде свършена, за да се подобри финансовото състояние на превозвача.
„Холдинг БДЖ“ и ние, като принципал на компанията вече показахме, че предприемаме конкретни действия за изпълнение на поетите ангажименти към кредиторите, като например редовното изплащане на дължимите месечни суми към тях и сме готови да продължим конструктивния диалог“, добави още тя.
Следващото голямо изпитание обаче ще е оздравителният план на железниците. В бранша се говори, че има над осем варианта на въпросния документ, но никой не иска да коментира подробности, преди да започнат същинските преговори с кредиторите. Във всеки един от драфтовете обаче фигурира преструктуриране на ремонтната дейност. Очаква се сегашните 12-13 бази, разположени на територията на цялата страна, да намалеят, но да бъдат далеч по-добре оборудвани.
Най-щекотливата точка в оздравителния план остава наложителната оптимизация на персонала в БДЖ, нещо, срещу което синдикатите остро се противят. Ако обаче реформите не бъдат направени, тези 172 млн. лв. ще се окажат просто поредната капка, погълната от финансовото блато, в което се превърнаха железниците ни през последните години.
