Страстта между българските медии и българските партии охладня изключително бързо след изборите за европарламентаристи. Поне по документи. От 181 национални, регионални и местни медии само 37.7 на сто са изпълнили изискването на закона да публикуват рекламните си тарифи за отразяването на вота. Това е установила със свое изследване ГИСДИ (Гражданска инициатива за свободни и демократични избори). „Има тенденция за публикуване на някои от тарифите, но към датата, която Изборният кодекс изисква (40 дни преди изборния ден), разпоредбите не се спазват стриктно. Сравнението на данните с предишни предизборни кампании показва, че ситуацията се променя в негативна посока. Докато на предишните избори съвкупният дял на тези медии, които изпълняват изискването за публикуване на обособени тарифи за предизборните кампании, варира от 50 до 56%, то сега виждаме, че само 38% от медиите са спазили това изискване“, каза Катя Михайлова, преподавател в УНСС и представител на ГИСДИ. Впоследствие се оказа, че броят на медиите, публикували офертите си навреме, е деветдесет. Една трета от тях са повишили цените си спрямо действащите си тарифи с 25 до 100 процента. Някои предлагат за политическа предизборна реклама цените от търговската оферта да се умножават с „коефициент 5“, други са подготвили „специални оферти“. По-важният въпрос е как партиите са разпределили медийните си бюджети.
Най-мощната ни търговска телевизия – bTVнапример, има пет договора на обща стойност 303 487 лева. „БСП Лява България“ е сключила контракт за излъчване на предизборни клипове и платени репортажи чрез посредник за 80 хил. лева. ДПС е отделило 73 451 лв. за изявите си по каналите на bTV Media Group – bTV Action, bTV Comedy, bTV Cinema, bTV Lady и Ring.bg. Най-скромни са участията на „Атака“ – срещу 9530 лв., и на Български демократически форум срещу 7937 лв., при това само в периода между 5 и 7 септември. Най-„хлебна“ е кампанията на „България без цензура“, която е заделила 132 569 лв., за да могат активностите на лидера й Николай Бареков да стигнат до аудиторията. За разлика от евровота, когато най-много ресурси за отразяване на кампанията на Реформаторския блок в bTV хвърли ПП „България за гражданите“, сега те изцяло липсват в списъка.
„Нова тв“ също не може да се похвали с явен наплив от кандидати да я използват в депутатския си напор. В сайта й се откриват договори с четири партии на обща стойност 226 075 лева. Алтернатива за българско възраждане – АБВ, е заплатило 60 000 лв., за да отразяват агитацията му. „Атака“ се е „отчела“ в тази телевизия едва със 7025 лв. и срокът й на договора е изтекъл на 7 септември тази година. „БСП Лява България“ „играе“ със същия бюджет, както в bTV- 80 000 лв., а „България без цензура“ е „свила“ изявите си в рамките едва на 79 050 лева. Всъщност сумата е космическа в сравнение с това, което партията плати за евровота – тогава Бареков и съпартийците му платиха на „Нова тв“ 1650 лева. От изнесената информация излиза, че нито ДПС, нито най-големият победител, според прогнозите – ГЕРБ, са заделили средства за кампания в „Нова тв“. Любопитно е обаче дали СЕМ ще забележи един съвсем небезобиден, но и необозначен като платен – репортаж, излъчен в сутрешния блок на „Нова“. Камерите показаха Цветан Цветанов и компания от ГЕРБ – Цецка Цачева, Деси Атанасова и т.н., издокарани в гумени ботуши и в маркови анцузи, самоотвержено да газят из бедстващи от потопите села. И партийните представители, и провинциалните репортерки се опитваха да внушат на зрителя, че акцията не била пиар. Единственото желание на ГЕРБ било да слезе при народа и да помогне, което никоя партия не правела. На този фон, който продължи повече от десетина минути, две журналистки – едната защитничка на ГЕРБ, другата – на „България без цензура“, си скубеха косите в студиото по темата за предизборния пиар. За подобна проява и поява Бойко Борисов и хората му би трябвало да напълнят касата на „Нова тв“ по актуалната тарифа за предизборната кампания – 1700 лв. на минута в сутрешния блок.
Третата национална комерсиална телевизия -ТВ7, не е публикувала договорите си с партиите. Телевизия „България он еър“, която на 9 септември стана на три години, пък има контракти с „БСП Лява България“ за 41 990 лв., с ДПС – за 13 680 лв., с АБВ – за 15 210 лв., и с ГЕРБ – за 6935 лева. Новинарската „ТВ Европа“ е обявила договора си с ГЕРБ, но само първата страница, от която не става ясно какви са финансовите му параметри.
При радиостанциите ситуацията е сравнително аналогична – не е ясно националното „Дарик“ с кого ще работи. Има специална оферта – продава 30-секунден предизборен клип в национален ефир за 300 лв., но не е упоменато кой се е възползвал от тази комуникация. Цената за същата продължителност на клип в национална радиоверига „Радио 1“ е 169 лева. Излъчване на живо на събития, на пресконференции, интернет чат и др. по специалната тарифа на радио „К2“ се продава срещу 800 лева. Клиповете са по 120 лв., без да е уточнено дали става въпрос за минута, или за 30 секунди. Радиото има договорености с БСП и с ГЕРБ, но от публикуваното факсимиле не става ясно на каква стойност е първият, а сумата на втория е 5000 лева.
От мониторинга на ГИСДИ се вижда, че от наблюдаваните шест всекидневника с национално покритие три са публикували рекламна тарифа за предстоящия вот. Данните сочат, че „24 часа“ и „Труд“ играят наравно с големите телевизии, като акумулират видимо нескромни бюджети от политическите играчи. Двата вестника ще отразят кампаниите на шест партии срещу обща стойност от 318 278 лв., което е повече от изборните постъпления дори на bTV. Докато „Атака“ има скромен принос от 9041 лв., а АБВ – 12 571 лв., то „България без цензура“ и НФСБ са отделили по 25 000 лв. от бюджета си, за да рекламират посланията си в тези две издания. ГЕРБ „присъства“ в тях с публикации за 20 000 лв., ДПС – за 60 000 лв., а „БСП Лява България“ – ще плати за изяви в тях 166 666.66 лева.
Наблюдението върху онлайн медиите показва, че половината от тях са заложили на специална оферта, а останалите са оскъпили мястото си за политическа реклама с 50 на сто. Почти всички по-големи сайтове не са оповестили такива договори.
Междувременно стана ясно, че списък на медиите, укрили тарифите и договорите за отразяване на предизборната кампания, ще бъде публикуван до седмица. Решението било на Гражданския изборен борд. СЕМ също осъществява мониторинг върху медиите по време на предизборната кампания на база на споразумение с ЦИК. Част от него е спазването на изискванията за прозрачност на тарифите и договорите за отразяване на предизборната кампания от медиите в нужните срокове. „Колегията е деморализирана в това отношение и за съжаление трябва да бъде морализирана по пътя на санкциите. Миналия път имаше тенденция договорите за отразяване на предизборната кампания да се качват по неразбираем начин на сайтовете“, разясни председателят на СЕМ Георги Лозанов.
Междинните резултати от наблюдението, което пък Асоциация „Прозрачност без граници“ извършва, показват, че публикуването на договорите с участниците в предизборната кампания не е било самоцел, а така аудиторията ще си състави ясна картина с какви реални средства и по какъв начин се включват в кампанията със своите финансови ресурси партиите, коалициите и инициативните комитети.
Всъщност тази кампания поне засега показва два проблема – първият е, че страстта между медиите и партиите наистина не е толкова изпепеляваща, както беше преди години. На фона на субсидиите, които партиите взимат, вложенията им за медийна реклама са обезпокоително мижави. Разбира се, само при положение че публикуваните договори са реални. В което обаче трезвомислещите потребители на медийни услуги би трябвало сериозно да се усъмнят. Желанието на държавата да задължи подобни релации да се обявяват на висок глас може да се окаже нетолкова здравословно. Защото и двете страни – и медии, и политически играчи, нямат полза дълбините на финансовите им обвързаности да се осветяват. Може да се окаже, че оповестените числа са само фиктивни – трудно е за вярване, че една вестникарска група със затихващи функции може да събере повече приходи от реклама, отколкото най-голямата частна национална телевизия. Но казват, че медиите се хранели от изборите…
Вторият проблем опира до изискването да се публикуват договори и тарифи… чрез които държавата реално и легално рекетира медиите. Купува си спокойствието от „добрите“ и сговорчивите и забравя за тези, които не й угаждат на настроенията. Или пък използва случая да преброи „приятелите“ си. При сегашното разбъркване на картите аудиторията няма лесно да се ориентира коя медия чия политика защитава. А страстта между медиите и политиката… парите, както се казва, не миришат лошо, никак.
