"Колко човека са нужни, за да могат да завият една крушка?" Този виц си спомня човек, като се захване да проучи колко мениджъри са необходими за управлението на една компания. Отговорите са разнообразни и доста смущаващи. До момента в нашето проучване констатирахме най-много директори (13) в "Алкомет" АД в Шумен. Десет са в "Неохим" АД, девет в "Монбат", с по осем са "Захарни заводи" АД – Горна Оряховица, "Корадо-България" в Стражица, "Костенец-ХХИ".
Едва ли това са най-интересните и фрапантните случаи, но е любопитно как тези компании се справят с управлението си. При толкова сериозно мениджърско присъствие би трябвало и финансовите им резултати да са добре внушителни, директорите да са добре възнаградени, а акционерите – доволни, че притежават акции в такива структури. Ситуацията обаче не е съвсем такава.
Обичайна практика у нас е да не се използват допълнителни стимули за мениджърите – парични (тантиеми), пакети от акции или други облаги, което не ощетява фирмите. Но в същото време виждаме, че има компании, в които са заети доста на брой мениджъри. Разбира се, всяка една от тях сама решава колко директори са й нужни. Но така или иначе за заплатите им се използват фирмени пари, които са на всички акционери. А у нас рядко решението за начина на управление на дадена компания се взема с участието на широк кръг от собствениците й. Дребните инвеститори вече не си правят труда да присъстват на общи събрания, а това дава възможност на по-активните акционери, макар да имат по-малки пакети от акции, да провеждат политиката, която им е изгодна. Например в горнооряховските "Захарни заводи" и в "Неохим" няма изявен мажоритарен собственик, но фирмите, които имат акции в тях, работят съвместно.
От друга страна, чрез някои от раздутите бордове се осигуряват приходи на повече свои хора и се източват средства от компаниите. Такава практика се наблюдава в холдинговите дружества. Софийският "Трейс груп холд" АД, който обединява браншово обвързани дружества в строителния сектор, е с едностепенна система на управление. В съвета на директорите му влизат седем членове, а Николай Михайлов, който е мажоритарен собственик с дял от 80.56% от капитала, е председател на борда. Освен това той е и изпълнителен директор и заедно с още двама от мениджърите представляват компанията. Отговорностите си носят и своите облаги, едно от които е и редовното изплащане на дивиденти. За миналата година "Трейс груп" разпредели брутен дивидент в размер на 0.126 лв. на акция.
Бройката на мениджърите тук обаче е малко подвеждаща, защото две от местата в съвета се заемат от писателя Антон Дончев и актрисата Мария Каварджикова, уважавани творци в своята област, но едва ли с някакъв опит в областта на строителството.
Ключовият ръководен персонал в "Трейс груп" е получил възнаграждения от 683 хил. лв. за миналата година при 134 хиляди за 2012-а. Холдингът прилага дивидентна политика в интерес на акционерите си, но без да се нарушават и възможностите за инвестиране, уточняват от компанията. Например, фонд "Развитие" се попълва с част от печалбата.
Плащанията в българските компании са единствено за извършена работа по договор за управление. Няма практика да се сключват специални споразумения за компенсации при пенсиониране или при напускане, което обяснява и сравнително високите заплати на мениджърите, поне в някои от дружествата.
Торовият завод в Димитровград – "Неохим" АД, осигурява работа на деветима директори. Трима изпълнителни членове – Димитър Димитров, Васил Грънчаров и Тошо Димов, пък се грижат за оперативното управление на дружеството. Специфичният предмет на дейност е силно зависим от доставките и цените на природния газ, а и сезонният характер на потреблението у нас и на външните пазари невинаги носи достатъчно приходи. Това е причината за отрицателния финансов резултат на фирмата през миналата година и в първите месеци на 2014-а.
Трудно е да се каже, че компанията е обвързана с последователна дивидентна политика, а и за 2013-а липсва такова плащане. За миналата година, с решение на акционерите, мениджърите на "Неохим" са били поощрени с 953 355 лева. Основните пакети от акции в торовия комбинат държат три фирми с почти еднакви дялове – "Еко тех" ООД с 24.37%, "Евро ферт" АД с 24.03% и "Феборан" АД с 20.30%, от книжата с право на глас. Трима от директорите – Димитър Димитров, Васил Грънчаров и Димчо Георгиев, също са сред притежатели на акции от дружеството, което управляват.
Не е възможно механично да се направи извод много или малко са директорите в една компания. Разбира се, това най-често решават мажоритарният акционер или група акционери, които заедно контролират дадено дружество. Подходящ пример в това отношение е "Алкомет" АД в Шумен, което произвежда и търгува с изделия от алуминий и алуминиеви сплави на националния и външен пазар. Предприятието има двустепенна система на управление, в която влизат общо 13 човека. Надзорният съвет е в състав от седем членове, а в управителният влизат шест човека. Компанията се представлява от Хюсеин Йорюджю – председател на управителния съвет и Хюсеин Умут Индже – заместник-председател. Заедно с това те са и изпълнителни директори.
В шуменската фирма има един мажоритарен собственик – "Алуметал" АД – София, с дял от 73.25% от капитала, което се контролира от Ferroal Limited с регистрация в Насау, Бахама. А турската "FAF Metal Sanayii VE Ticaret" AS притежава 16.86% от книжата с право на глас. Никой от членовете на управителния съвет, на контролните органи и ръководния състав не притежават акции на дружеството.
Директорите на "Алкомет" са много, но и работят, което показват и отчетените печалби за миналата и за тази година. Характерно за продажбите на дружеството е, че те са преобладаващо на външните пазари, които осигуряват 92.96% от приходите. Износът на продукцията е в 26 страни. Наблюдава се обаче тенденция на намаляване на продажбите за националния пазар, което се компенсира с ръст в експорта.
Освен постоянното (основно) възнаграждение, което получават членовете на надзорния и управителния съвети, е предвидена и възможността за променливо възнаграждение на председателя и на заместник-председателя на надзора. Допълнително възнаграждение може да получи и всяко от лицата в управителния съвет. Такова плащане се определя с индивидуален договор за управление и се базира на ролята и позицията на всеки от мениджърите и на техните отговорности.
Няма точни числа за размера на мениджърските заплати, но сигурно акционерите са се отсрамили, след като получиха възможност да си разпределят дивидент в размер на 559 697 лева.
