Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса, независимо в какъв състав е, неизменно върши едно и също. Представителите на държавата, на работодателите и на синдикатите се събират „на тъмно“ – по-далеч от светлините на прожекторите, и преразпределят „по братски“ под голямата маса парите от осигуровките ни. Важното последно заседание на надзора, на което трябваше да бъдат усвоени отпуснатите с последната актуализация на бюджета 225 млн. лв. за здраве, протече по същия сценарий. Но там все пак се роди голямата новина. Тя е, че здравната каса пред очите ни тъхомълком се е превърнала в държавен търговски фонд, който по неясни критерии раздава здравните ни осигуровки на болниците под формата на някакъв вид дивиденти. Или поне така излиза, след като управителите на институцията ни в клин, ни в ръкав заявиха, че заради „търговска тайна“ не могат да оповестят какъв е размерът на преведените суми към всяка от болниците. Търговската тайна и харченето на обществен ресурс, събиран от гражданите като задължителни осигуровки, са крайно несъвместими понятия. Това е все едно НОИ да обяви за търговска тайна какви пари разходва за пенсии, при положение че голяма част от тях са натрупани чрез социалните ни вноски.
Естествено, липсата на прозрачност дава храна за злонамерени интерпретации, които удрят върху и без това сринатия авторитет на здравната каса. Едни виждат в това желание да се прикрият „нашите“ болници, които в условията на бюджетен дефицит
скандално получават все повече
пари. Други го смятат като завоалиран опит от страна на надзора да прехвърли част от парите, предназначени за лечебниците, към перото за плащания за медикаменти. За да замажат очите на обществото, от касата обещаха да представят справка колко е получила всяка болница по клинични пътеки за първото шестмесечие на 2014-а спрямо същия период на предишната година. Но числата, които ще бъдат изнесени публично, в никакъв случай няма да са представителна картина за това реални или „надписани“ са харчовете за болнична помощ и има ли „свои“ и „чужди“ в здравеопазването.
Но по-важно от историческите сравнения е какво става тук и сега. А управителният съвет на здравната каса отказва да отговори точно на този въпрос. Или още по-лошо – съвсем е отнесъл здравният вихър експертите й. Председателят на надзорния съвет на НЗОК и заместник-финансов министър Кирил Ананиев единствено отбеляза, че за септември болниците ще получат 120 млн. лв., при положение че за август бюджетът им е бил 104 млн. лева. Тази сума едва ли ще бъде достатъчна, тъй като за въпросния месец лечебниците са отчели дейност за около 130 млн. лв. и тя остана недоплатена от касата след някои недотам законни рестрикции.
Трябва да се отчете и фактът, че през септември болниците традиционно са по-натоварени с по голям брой хоспитализации и съответно по това перо ще зейне дефицит от около 20 млн. лева. Кирил Ананиев каза, че има пари за септемврийската надлимитна дейност, но не е ясно на каква база са направени сметките и специалистите са скептични за тяхната коректност.
Ананиев също така отбеляза, че надзорът е решил парите от резерва на касата – 56.7 млн. лв., да отидат за медикаменти за домашно лечение. По това перо са останали 145 млн. лв. и на месец по него се харчат около 50 млн. лева. Допълнителните средства ще бъдат преразпределени, след като ресурсът се изчерпа. Но те пак няма да стигнат. За лекарства за домашно лечение и за диетични храни по изчисления на експерти са необходими над 96 млн. лв., тъй че остава да се намерят още 40 млн. лева. Други 23 млн. лв. липсват за онколекарствата, въпреки че след бюджетната актуализация по това перо постъпиха 25 млн. лева. Още 17 млн. лв. не достигат за медицински изделия. Така ако се тегли чертата, излиза, че
е само към 80 млн. лв. дефицитът за лекарства и медицински изделия
Той може да бъде покрит с очакваните от НАП до края на 2014-а 70 млн. лв. от преизпълнение събираемостта на здравните вноски. Разбира се, важно условие е този приходен оптимизъм да не се окаже кьорфишек.
Но пак остава дилемата какво да се прави с харчовете на болниците. Дори с допълнителните 200 млн. лв. балансите им пак ще светят „на червено“ с около 130 млн. лева. Здравната каса би трябвало да използва и последния си буфер – 46 млн. лв. от бюджета й стоят неразпределени и непохарчени в графа „Други здравноосигурителни плащания“. Така излиза, че институцията може да мине и с далеч по-малка актуализация от исканите от служебния кабинет 117 млн. лева.
Но може да мине и без никаква актуализация, ако разреши проблема с прекалено многото хоспитализации. Най-накрая той бе прехвърлен към контрольорите от районните здравни каси. „Действително имаме информация, че в болниците постъпват хора, които нямат нужда от лечение или пък се страхуват, че в бъдеще няма да има пари, каза Ананиев. Тази системна пробойна обаче едва ли ще бъде запушена в близките един-два месеца, тъй като болниците
отдавна са усъвършенствали методите как
с дребни хитринки да „лекуват“ здрави пациенти.
Те просто няма как да бъдат хванати при сегашната система за контрол. А аномалиите по отношение на отчетената от тях дейност са огромни и се нуждаят от по-специално проучване и анализ. Така например за януари 2014-а болниците са отчели извършени медицински услуги за над 165 млн. лв., а през февруари дейността им е за едва 87 млн. лева. За март и април стойностите се връщат в диапазона 130-140 млн. лева.
Но досегашните „про форма“ проверки от страна на касата, за които болниците са предварително уведомени, извадиха на бял свят само дребни нарушения. Тук-там по някой надписан пациент, и толкова. Съвсем друго би било, ако в счетоводните отдели на всяка болница, работеща с осигурителния фонд, бъде командирован по един ревизор от осигурителната институция. Достатъчно е до края на годината експертите да преглеждат всяка сметка и всяка отчетена дейност за новоприетите пациенти. Току-виж хоспитализациите в национален план намалели с няколкостотин хиляди души. Тогава никаква нова бюджетна актуализация няма да бъде необходима, а чиновниците най-накрая ще си заслужат заплатите.
