Управителният съвет на БНБ на практика състави нов график за действията си по преодоляване на кризата със затворената Корпоративна банка и дъщерната й „Търговска банка „Виктория“. На 16 септември той взе решение да удължи с още два месеца сроковете – съответно до 20 и 22 ноември, в който двете кредитни институции да останат под специален надзор. Според БНБ тези нови срокове са необходими, за да бъдат изготвени докладите на одиторите от „Ърнст и Янг Одит“, „Делойт одит“и „Афа“. Становището на БНБ е, че специално за Корпоративна банка те са необходими, за да се установи какъв е капиталовият недостиг в нея и на базата на тази информация да се проведат разговори с досегашните й акционери и с евентуални нови инвеститори за стъпките по възстановяването й. Впрочем наличието на въпросните одиторски доклади бе и задължителното условие на австрийския инвестиционен фонд EPIC, за да започне да готви оздравителен план. Фондът, както бе вече съобщено, представлява сегашните трима най-големи притежатели на акции в кредитната институция – „Бромак“ АД, Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО) и ВТБ.
В писмото на австрийците до БНБ от 12 септември се казва, че оздравителният план ще бъде разработен на базата на одиторските доклади, на последваща пълна проверка на правното и финансовото състояние на Корпоративна банка, както и след преговори за оказване на държавна подкрепа за ликвидността й. Месецът между крайния срок за предоставяне на одиторските доклади и новия окончателен срок, в който се осъществява специалният надзор, е предвиден именно за приключване на разговорите с EPIC и
изготвянето на оздравителен план за КТБ
Що се отнася до самите преговори – на 15 септември изпълняващият длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“Нели Кордовска, и главният юрист на БНБ Нина Стоянова изпратиха писмо до управляващия съдружник на австрийския фонд Петер Голдшейдер. В него се посочва, че с цел разговорите да започнат по-бързо EPIC трябва незабавно да представи споразумение, което удостоверява какви са рамките на предоставените му правомощия. Подчертава се също така, че в хода на разговорите австрийският фонд е необходимо да даде повече информация относно виждането си за рекапитализиране на КТБ. Тя трябва да включва конкретните финансови ангажименти, които лицата, представлявани от фонда, са в състояние да поемат. Както и начина, и правните средствата, чрез които да стане това.
БНБ изрично подчертава, че не Централната банка, а единствено българското Министерство на финансите е компетентен орган по отношение на отпускането на държавна помощ. „В тази връзка и с оглед на необходимостта от намиране на работещо решение за групата на КТБ се препоръчва EPIC възможно най-скоро да започне разговори с Министерството на финансите, с оглед изясняване на реалните възможности и условия, при които биха могли да получат държавна подкрепа“, е становището на БНБ.
Специално
за „Търговска банка Виктория“ БНБ има отделен план
Установено е, че кредитната институция няма капиталов недостиг и активите й са с добро качество. Въпреки това банката не може да получи държавна помощ за ликвидна подкрепа, тъй като според изискванията на Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия ТБ „Виктория“ ЕАД трябва да се разглежда като част от групата на КТБ. Така че исканията за държавна помощ се отнасят до групата като цяло. Поне така смята БНБ.
Управителният съвет на Централната банка е задължил квесторите на банката Божидар Аршинков и Христина Стамова да подготвят тръжна процедура за продажба на кредитния й портфейл. За целта Аршинков и Стамова са задължени до 23 септември да изпратят покани до търговските банки за участие в този търг и ако решат да се включат, да представят окончателните си оферти не по-късно от 15 октомври. След това в срок до 20 октомври квесторите трябва да внесат в БНБ доклад за получените оферти с информация дали най-високата предложена цена покрива всички задължения на „Търговска банка Виктория“ЕАД от кредитори и депозанти.
В съобщението си по темата БНБ обаче прави едно важно уточнение: „Получените писма за заявен интерес за оздравяване на КТБ от EPIC, като представител на най-големите акционери на тази банка, дават основание да се очаква, че предложенията могат да касаят и ТБ „Виктория“ ЕАД като дъщерно дружество. При това положение е възможно евентуалното трансформиране на по-голяма част от активите на ТБ „Виктория“ ЕАД да не съответства на плановете за преструктурирането на цялата група КТБ от страна на нейните основни акционери. В този случай е възможно да не се вземе окончателно решение за продажба на кредитния портфейл с цел ТБ „Виктория“ ЕАД да бъде третирана като част от групата и да се търси цялостно решение. Поради това е необходимо срокът на специалния надзор, наложен върху нея, да се удължи и синхронизира с този на „КТБ“ АД, което ще позволи вземаните решения да са съгласувани помежду си“, пояснява БНБ. Накратко това означава, че ако бъде договорен оздравителен план за КТБ, който да включва и дъщерната й банка, търгове за продажба на кредитния й портфейл няма да се провеждат.
В съобщенията на Централната банка по случая с групата КТБ правят впечатление няколко детайла. Първо, всички споменати срокове отпращат
провеждането на преговорите за оздравяване
след парламентарните избори, които ще са на 5 октомври. При положение че стабилизирането на групата КТБ задължително включва държавна подкрепа, това е напълно логично – предоставянето й трудно ще мине без актуализация на държавния бюджет. А за това е необходимо действащо Народно събрание и избрано от него правителство. То трябва да внесе за гласуване актуализиран вариант на бюджета в частта за увеличаване на държавния дълг и на държавните гаранции. Да не говорим, че емитирането на нови държавни облигации, с които да бъдат покрити средствата за осигуряване на ликвидността на Групата КТБ, също трябва да мине през ратификация от парламента. Некомпетентните твърдения и спекулациите около тази емисия налагат отново да кажем, че ако бъде одобрен оздравителен план, включващ държавна помощ, тя ще бъде предоставена под формата на заем, който впоследствие Групата КТБ ще върне със съответните лихви.
Някои констатации в съобщенията на БНБ през седмицата насочват към друг детайл. Там изрично се казва: „Търговска банка Виктория“ няма капиталов недостиг.“ Централната банка явно по един или друг начин е установила това. Никъде обаче не се споменава и дума има ли, или няма капиталов недостиг в Корпоративна банка?
По тази причина се чакали докладите на тримата одитори. Едва ли някой се съмнява, че ако има каквато и да е сигурна информация, че капиталът на банката е сведен до нула или е отрицателен, БНБ нямаше да я съобщи силно и високо. Както убедено информира сега обществото, че „Търговска банка Виктория“ отговаря на капиталовите изисквания. Цялата тази пестеливост на думи по отношение на показателите на КТБ навежда на мисълта, че капиталът й все още е положителен. Според информация на „БАНКЕРЪ“ дори след осчетоводените загуби за осемте месеца на годината в края на август
собственият капитал на КТБ е около 175 млн. лева
А докато той е положителен, БНБ няма основание да говори за нещо друго, освен за оздравителна процедура. Просто законът не допуска обявяването в несъстоятелност на банка с положителен капитал. Вероятно точно по тази причина УС на БНБ приветства намеренията на представляваните от EPIC акционери на КТБ да предложат план за оздравяването й, но пък ги плаши с размера на задълженията на банката от 6.227 млрд. лева.
Истината е, че при нормалния оздравителен процес
никога не се предполага незабавно изплащане на всички дългове
на лекуваната кредитна институция. Обикновено той протича по следния начин. Надзорът определя размера на допълнителния капитал, който трябва да бъде осигурен за банката. След което сегашните й или нови акционери го осигуряват.
Изчислява се минималната ликвидна подкрепа, от която банката се нуждае, за да може да поеме тегленията при отварянето си. Тя със сигурност няма да надхвърля 50% от задълженията на кредитната институция.
След това се договаря каква част от тази ликвидност могат да осигурят акционерите, а останалата сума дава държавата. Тя освен това изрично декларира, че застава зад банката с целия си финансов ресурс. Подобно споразумение предполага да се преговаря с големите кредитори за разсрочване и за евентуална редукция на техните вземания от банката. След изпълнението на всичките тези мерки може да се предприеме отварянето на кредитната институция. Едва когато това стане, започва преструктуриране на кредитния й портфейл.
При изпълнението на всички тези стъпки е ясно, че след примерно едноседмично по-интензивно теглене на депозити от затворената банка ситуацията ще се успокои и дори част от вложителите могат да се върнат в нея. Последващото оздравяване, което може да включва и продажбата на действащата вече банка, ще има за цел на първо място да бъдат възстановени парите за ликвидната подкрепа от държавата, а след това и онази, която са предоставили частните акционери и инвеститори. Така единствените загуби ще са за големите вложители.
