Макар че в последните две години почти всички основни политически сили се упражняват редовно по проблемите на енергетиката, твърде малко са ценните идеи, залегнали в управленските им програми за предстоящите парламентарни избори. Посланията на партиите за сектора са изключително разнопосочни и доста дискусионни, което говори, че при липса на еднолично управление след 5 октомври много трудно ще се намери консенсусно решение за излизане от сегашното сложно положение, в което енергетиката е изпаднала.
Най-обстойно е застъпена енергетиката в програмата на ГЕРБ. При все че простират своя „енергиен хоризонт“ чак до 2030 г. в дългия над 60 страници документ, „герберите“ не са отделили и ред за някаква дългосрочна стратегия, която да осигури приемственост във водените политики. Хората на Бойко Борисов само са записали като основна цел „гарантиране на енергийната и националната независимост и свеждане на потенциалните рискове за дестабилизация от външнополитическата обстановка и енергийните доставки до минимум“.
Сама по себе си
подобна задача изглежда твърде амбициозна
защото в момента страната почти изцяло зависи от вноса на руски природен газ и ядрено гориво. За нейното решаване се предвижда продължаване на проучването на дълбоководния шелф на Черно море. Именно по времето на ГЕРБ компанията „Тотал“ спечели правата да търси газ в блока „Хан Аспарух“. При успех на изборите на концесия ще бъдат дадени и останалите два блока – „Силистар“ и „Терес“. От формацията на Борисов смятат, че по този начин цената на газа у нас ще се понижи с 35% и това ще доведе до значителни приходи за националния бюджет от концесионни възнаграждения.
На думи наистина всичко звучи добре, но никой не може да каже какви точно ще са залежите, на каква дълбочина ще бъдат и колко ще струва тяхното усвояване. Критиците поставят и въпроса: какво ще правят поколенията след 30 или 40 години, ако дотогава изчерпим и малкото природни богатства, с които разполагаме?
В програмата не се казва нищо и по изключително
чувствителната тема за добива на шистов газ
задействан, но после спрян от Бойко Борисов. Формулировката „осигуряването на по-висока степен на енергийна независимост изисква диверсификация на източниците, включително търсенето, разработването и експлоатацията на местни източници на енергия“, обаче може да отвори отново вратата за тези проучвания.
Другата голяма липса, която се набива на очи, е проектът АЕЦ „Белене“. Именно ГЕРБ бе партията, която го сложи „на трупчета“ и сега водим арбитраж за над 1 млрд. евро с руската компания „Атомстройекспорт“. Какъв ще е изходът още не е ясно, но дори и при най-позитивен развой за нас ще се окажем с оборудване за атомна централа, с което не знаем какво да правим. При негативно развитие пък ще се чудим откъде да намерим 1 млрд. евро.
Иначе сред приоритетите на ГЕРБ в областта на ядрената енергетика е удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ще се направи анализ и на подписаното акционерно споразумение с американската компания Westinghouse за изграждането на VII блок с оглед на финансовите ангажименти и риска за България. Колкото до „Южен поток“, обещанието за него е кратко – възстановяване на диалога с Европейската комисия по прилагане на европейското законодателство при строителството и експлоатацията на газопровода.
Партийците на Борисов предвиждат
сериозни институционални промени
На първо място ще се обособи самостоятелно министерство на енергетиката, както при управлението на Симеон Сакскобургготски. В подобен ход има логика, тъй като създаденото мегаведомство, отговарящо още и за икономиката и туризма, не доведе до нищо добро. Но с далеч по-голямо значение за цялата система ще е създаването на компетентен и независим регулатор и либерализиране на пазара, както обещават от ГЕРБ. Това ще стане, като регулирането на ВиК услугите се отдели от енергийните, а изборът на ангажираните с тази дейност специалисти се извършва не от Министерския съвет, а от Народното събрание, което би трябвало да гарантира техните компетентност и независимост. В края на предишния си мандат ГЕРБ предлагаха съставът на регулаторната комисия да се определя с гласовете на 2/3 от депутатите, но ще е интересно да видим дали този критерий няма да бъде снижен, ако те отново дойдат на власт.
Като добра може да определим и идеята за въвеждането на законови текстове, вменяващи
персонална отговорност на членовете на регулатора
за вземаните от тях решения. Планират се и нормативни корекции за постоянен контрол върху ефективността и ефикасността на разходите на всички енергийни дружества от обществен интерес.
От ГЕРБ възнамеряват да осъществят и мащабна програма за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради в цялата страна. Тя обаче звучи доста популистки с включените в нея обещания – безвъзмездно финансиране в размер на 100% за първите две години от старта й, като приоритет при одобряването на проектите ще имат панелните блокове. След този срок интензитетът на помощта ще намалее до 75% и ще бъдат включени за финансиране и еднофамилните жилищни постройки.
На този фон управленската програма на социалистите в частта й за енергетиката просто издиша.
Тя е синтезирана в
двайсетина реда от една шестстранична брошурка
озаглавена „БСП лява България – Достоен живот в справедлива държава“. Там няколко цели са поднесени по-скоро като на партийно събрание, а не като конкретни управленски приоритети. Което не е изненадващо, след като в момента енергийните специалисти на столетницата са Драгомир Стойнев, Явор Куюмджиев и Таско Ерменков. Без да ги подценяваме, те са далеч от капацитета на доказан енергетик, какъвто например е Румен Овчаров. Така или иначе сега социалистите са против рязкото и значително увеличаване на цената на електроенергията и настояват за предоговаряне на неизгодните условия за производство и изкупуване на електроенергия. Точно в това направление е едно от малкото им съвпадения с енергийните възгледи на ГЕРБ, които също са „за“ ревизиране на дългосрочните договори за изкупуване на ток от ДКЕВР и Агенцията за държавен и финансов контрол. Другото е в искането на БСП за въвеждане на ясни критерии за разширяване на кръга за бедните, които се нуждаят от енергийни помощи. Икономическият екип на Бойко Борисов например е записал трикратно увеличаване на средствата за тази цел в бюджета, за да се гарантира подпомагането на над 500 хил. домакинства, или двойно повече от досегашните. „Червените“ също са за засилване на капацитета на регулаторните органи и на тези за защита на конкуренцията, но настояват за въвеждане на обществен контрол върху дейността им, а не за административен чрез законови мерки.
Като чисто популистки може да определим точките, предвиждащи
„разбиване“ на изкуствените монополи
и предотвратяването на картели при горивата, както и защита на обществените интереси в концесионните договори. Подобни напъни имаше и при кабинета на ГЕРБ, и по време на тройната коалиция, но те така и не дадоха резултат.
Малко странно или съвсем закономерно в програмата на БСП са пропуснати големите енергийни проекти. Единствено при откриването на предизборната си кампания от партията заявиха, че са за реиндустриализация, и анонсираха готовността си да продължат изграждането на „Южен поток“. Преди дни пък на среща с представители на бургаската търговско-промишлена палата председателят на столетницата Михаил Михов „влезе“ в клишето „рехабилитацията на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, като прибавии разглеждане на възможностите за изграждане на VII реактор. „Ние ще работим за търсене на инвеститор за АЕЦ „Белене“, ще настояваме за развитие на ядрената енергетика в България“, изтъкна Михов.
За удължаването на срока на експлоатация на 1000-мегаватовите реактори на първата атомна се застъпват и ДПС в своята предизборна платформа. Те леко витиевато се обявяват за „изграждането на VII блок с възможно най-високите технологии в света, гарантиращи безопасността на ядрената енергетика и ниската цена на тока за българските граждани“. Но по темата „Южен поток“ хората на Лютви Местан са категорични, че той може да се реализира само при тотално съответствие със законодателството на Европейския съюз.
Вероятно заради вътрешните търкания и лидерски боричкания идеите на Реформаторския блок за развитието на енергетиката се избистриха едва тази седмица. Единствено те предлагат приемане на Национална стратегия за енергийна независимост и сигурност. Като интересни може да се определят намеренията им за борсова приватизация на миноритарни пакети – до 33%, от акциите на избрани държавни енергийни дружества, както и за директни финансови стимули за енергийна ефективност на българските домакинства и бизнес. Освен това и при реформаторите звучи добре познатият вече рефрен за удължаване на живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и за преустановяване на проекта „Южен поток“ до привеждането му в съответствие с европейското законодателство и доказване на икономическа полза за страната. Доста противоречиви са исканията им за пълно освобождаване на електроенергийния пазар. Което трябва да стане чрез премахване на ролята на НЕК като единствен купувач и създаване на българска борса на електроенергия и природен газ. В същото време обаче десните искат строг обществен контрол на разходите на енергийните дружества, които формират цените на тока.
При формациите с националистически уклон енергетиката се използва с чисто популистки цели. Чуват се призиви за отнемане на лицензите на електроразпределителните предприятия, за запазването на цената на тока и за разбиване на енергийната мафия. Все апели, които са ни сервирани нееднократно през години.
