Последните версии на осемте програми за трансгранично сътрудничество ще бъдат изпратени за одобрение от Европейската комисия до 22 септември, след като тази седмица служебното правителство се съгласи със съдържанието им. Общо по тях страната ни ще може да получи 773 млн. евро, или над 1.512 млрд. лв. до 2020 година. При положителна оценка от Брюксел първите покани за кандидатстване могат да бъдат отворени през пролетта на 2015-а.
С най-голям бюджет ще е програмата „Румъния-България“ – 258 504 125 евро. От тях 215 745 513 евро ще осигури Европейският фонд за регионално развитие, а националното съфинансиране ще е в размер на 13% от одобрения бюджет на българските партньори по проектите. Програмата ще има шест приоритетни оси:“Добре свързан регион“, „Зелен регион“, „Безопасен регион“, „Квалифициран и приобщаващ регион“, „Ефикасен регион“ и „Техническа помощ“.
Други 129 695 569 евро са предвидени за сътрудничество с Гърция. То ще се изразява в направленията“Конкурентоспособност и иновации“, „Устойчивост и приспособимост към климата“, „Подобрена взаимосвързаност“и“Социално приобщаване“. За разлика от проектите със северната ни съседка, в този случай националното съфинансиране ще е 15 процента. Освен това териториалният обхват на програмата „Гърция-България“ включва само регионите от ниво 3 по NUTS (Обща класификация на териториалните единици за статистически цели). Тоест става дума за областите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград у нас и префектуритеЕврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес от гръцка страна.
Програмите ни за трансгранично сътрудничество със Сърбия, Турция и Македония за периода 2014-2020-а няма да се финансират от Европейския фонд за регионално развитие, а от Инструмента за предприсъединителна помощ. Финансовите им рамки са на обща стойност над 83 млн. евро. Конкретно бюджетът на програмата със Сърбия ще е над 34 млн. евро. По нея ще се финансират проекти в областта на устойчивия туризъм, опазването на околната среда и инвестициите в младежта. От средствата ще могат да се възползват 13 региона от двете страни на границата, като на наша територия това са Видин, Монтана, София, Перник и Кюстендил. Новото е, че през този програмен период ще бъде финансиран и най-бедният район в страната – област Враца.
Близо 30 млн. евро са предвидени за сътрудничество с Турция. От българска страна допустимият район за финансиране включва областите Хасково, Ямбол и Бургас. В югоизточната ни съседка програмата обхваща провинциите Одрин и Къркларели. Парите по нея ще бъдат разпределени поравно: за опазване на околната среда и насърчаване на развитието на устойчивия туризъм. По предложение на турците част от средствата може да бъдат насочени към изпълнение на целите по междудържавното споразумение за опазване и социализиране на културно-историческото наследство.
„Засилване на двустранното сътрудничество между хората и институциите за съвместно справяне с общи предизвикателства и развитие на потенциала на региона“, ще е мотото на програмата с Македония. Ресурсът й от 19.5 млн. евро ще бъде използван за финансиране на туризма, опазването на околната среда, развитието на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес, търговията и насърчаването на инвестициите. В нея са включени областите Благоевград и Кюстендил.
„Целевите групи и основните типове бенефициенти и по петте програми са национални, регионални и местни власти, публични и неправителствени организации, културни и образователни институции, което е предпоставка за повишаване на знанията и усвояването на добри практики от българските партньори с цел усъвършенстване на провежданите от тях регионални и местни политики за развитие“, посочват от Министерския съвет.
Наред с това служебният кабинет одобри съдържанието на още три програми на Европейския съюз за транснационално сътрудничество. Първата от тях е „Дунав“и включва държавите, членки на общността: Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватска, Унгария, Румъния, Словения и Словакия, страните кандидатки: Босна и Херцеговина, Сърбия, Молдова, Черна гора, както и три области от територията на Украйна. Тази програма ще се финансира от Европейския фонд за регионално развитие с 202 095 405 евро и с 19 800 000 евро от Инструмента за предприсъединителна помощ. Средства ще отпусне и Европейският фонд за добросъседство, но конкретният им размер все още не е уточнен. Парите ще могат да се ползват за опазване на околната среда и културното наследство, подобряване на свързаността, социални ангажименти и иновации. Целевите групи и основните типове бенефициенти са национални, регионални и местни власти, както и неправителствени организации.
Следващата програма е ИНТЕРАКТ III. Нейната основна цел е да насърчава обмяната на опит и разпространението на добри практики и иновативни подходи, свързани с управлението и изпълнението на програмите за териториално сътрудничество. ИНТЕРАКТ III ще има две приоритетни оси – „Повишаване на институционалния капацитет на органите, включени в изпълнението на програми за европейско териториално сътрудничество, както и повишаване на ефективността и ефикасността на публичната администрация в дейностите по сътрудничеството“ и „Техническа помощ“. Общият й бюджет е 46 344 220 евро, от които Европейският фонд за регионално развитие осигурява 39 392 587 евро, а останалото е национален ангажимент. Основни бенефициенти ще са четирите децентрализирани звена – във Виена (Австрия), Турку (Финландия), Валенсия (Испания) и Виборг (Дания), като всички дейности и работни пакети ще се осъществяват от координаторите, работещи в тях.
Третата програма е“Балкани – Средиземно море“и е насочена към „Предприемачество и иновации“ и „Околна среда“. Географският й обхват включва три държави членки на ЕС:Гърция, Кипър и България и две страни кандидатки – Албания и Македония. Изпълнението й ще се финансира от Еврофонда за регионално развитие с 28 330 108 евро и с 5 126 138 евро от Инструмента за предприсъединителна помощ. Парите ще се ползват от публичните организации с нестопанска цел за подобряване и насърчаване на сътрудничеството, обмяна на опит и добри практики в съответствие с приоритетите на „Европа 2020: За интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.
