Слушайки приказките, които се леят във с повишаването на цените на тока, ми прави впечатление, че най-активните лаладжии са си плюли един на друг в устата: говоря за служебният кабинет воглаве с протестъра Георги Близнашки, за електроразпределителните дружества монополисти и най-накрая – за регулатора ДКЕВР. Те повтарят в един глас мантрата, че токът трябва да поскъпне. Премиерът и министрите му не знаят с колко, но са убедени, че е наложително. Монополистите искат увеличение с 18 на сто. А държавният регулатор, както винаги, играе доброто ченге и успокоява, че скокът няма да е повече от 10 процента.
На всичко отгоре всички са единодушни, че това е съвсем нормално. А Пламен Орешарски и кабинетът му са шайка престъпници, защото са се държали ненормално, тъй като са замразили цените на тока. И както са си плюли в устата, всички дружно премълчават един очевиден факт: ЕРП-тата предлагат увеличение, без да са показали на какви разчети се основават исканията им. Сякаш да кажеш е достатъчно!? Ако това обаче наистина е така, що не започнем да произвеждаме ток от думи – със сигурност ще има свръхпроизводство и даже ще изнасяме и за чужбина!
Не разбирам нищо от формирането на цената на тока. Като всеки човек обаче имам отношение към т.нар. пространствено-времеви континиум, с неговите три пространствени и едно времево измерение. По силата на това, че съм наблюдател и участник в движението из този континиум, стигнах до шокиращия извод, че… за последната година времето всъщност не е мръднало нито крачка.
Това наблюдение не ме радва, както би било нормално една година по-далеч от старостта. Напротив, то ме плаши. Оказва се, че енергията на февруарските протести от 2013 г. е била чиста измама. Би трябвало всички да помним как започнаха – като протест срещу монопола на ЕРП-та и „Топлофикация“ и срещу високите сметки за ток. Гражданското общество заяви съществуването си и напускайки виртуалната мрежа, излезе по улиците на големите български градове.
Да си припомним и какви бяха част от исканията му: незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу потребители на ток – клиенти на ЕРП-тата, топлофикациите и ВиК, до установяване на легитимността на сметките;намаляване на квотите за производство на скъпа електроенергия, евтиният ток, произведен от АЕЦ „Козлодуй“ да се ползва 100% за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар; преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви; премахване на всички посредници, като НЕК поеме техните функции;разсекретяване на всички договори на производители на електроенергия за вътрешния пазар;разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани; търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени щети на държавата от лицата, подписали съответните договори. И още, и още.
Една година по-късно наблюдаваме белезите на абсолютното безвремие. Исканията си останаха на хартия и нищо не се случи. Косвен резултат бе единствено оставката на Бойко Борисов. Днес обаче ГЕРБ отново посяга към властта. Гражданското общество в същото време претърпява доста странни метаморфози – едно от лицата на февруарския протест Кристиян Коев-Флейтата стана говорител на ДПС. Ангел Славчев пък се заплете с Барековата „България без цензура“, но се раздели и с нея. Непримиримата „Протестна мрежа“, която уж наследи енергията на февруарските протестъри, взе да реди правителства, да иска министерски кресла и да дърпа конците на служебния премиер.
А токът скача с 10 на сто, без никой да е попитал хората могат ли и как ще понесат този скок. И ни глас, ни вопъл, ни стон в защита! Защо не протестирате, протестъри?
Очевидно паметта е безполезно бреме в подвластната на пространствено-времевия континиум Вселена. А споменът предизвиква въпроси, появява се болка…
Ще се окажат прави онези учени, които твърдят, че размерът на човешкия мозък намалява, а с това капацитетът и свойствата на паметта. Знанията ни се ограничават с набор от навици, информацията идва наготово, не си задаваме въпроси, не обясняваме генезиса на нещата около нас. Не си заслужава да помним и не се тревожим от това. Онези 5% от мозъка ни, които използваме всекидневно, са ни напълно достатъчни. Няма крила, няма полет!
Никой не ни е виновен, че съвсем доброволно се лишаваме от памет. Безпаметност демонстрираме, когато се кове Изборен кодекс и когато се изправим пред урните. Безпаметни, все търсим спасителя на народа и винаги се изненадваме, че сме отново излъгани… И продължаваме безпаметно да повтаряме грешките си.
Ей, ДКЕВР, 10 на сто са малко!
