Ако приемем, че държавата наистина е била изправена пред сериозни финансови предизвикателства в мандата на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно с гласовете на БСП и ДПС, ще запитаме
свикван ли е Консултативният съвет по финансова стабилност
и кога? Да напомним, че той е съвещателен орган (по силата на чл.31 от Закона за Комисията за финансов надзор). Негови членове са министърът на финансите, който го председателства, председателят на Комисията за финансов надзор и управителят на Българската народна банка. Съветът се свиква на редовни заседания от председателя минимум четири пъти в годината. Но не сме чули или чели нищо за тези уж "редовни" срещи. Извънредните заседания на този съвет пък могат да се насрочват и по искане на когото и да е от членовете на съвета. И за такива "инициативи" обществото не е чувало. А по смисъла на Закона за КФН задачите на съвета са следните:
Да оценява състоянието на националната финансова система и на финансовите пазари и да осигурява взаимна информираност между членовете на съвета.
Да наблюдава и анализира системните рискове за стабилността на националната финансова система и да обсъжда мерки за въздействие в случай на заплаха за стабилността й или за финансова криза.
Да координира дейността в съответствие с правомощията на членовете на съвета в случай на непосредствена заплаха или криза.
Да обсъжда предложения за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари и да съдейства за усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзора.
И тук
питаме бившия министър на финансите Петър Чобанов
и вече кандидат за депутат от ДПС, колко пъти е свикал Консултативния съвет по финансова стабилност?
Защото, както се вижда от текстовете в закона, точно този съвет е можел да анализира финансовата ситуация, да оцени рисковете и да обмисли мерки за преодоляването им. Знаем за една среща през юли, когато каруцата вече се бе обърнала. Но е тайна (поне досега) какво е било обсъждано на нея и какви решения са взети. Отговорите на тези въпроси са важни, защото при правилна оценка на рисковете съветът е можел навреме да предложи на действащото до средата на юли Народно събрание адекватни законови промени, които да не допуснат да се случи онова, което стана с Корпоративна банка и с банковата система, след като КТБ бе затворена. Нищо не пречеше например да се създаде действащ законов механизъм за финансова подкрепа при ликвидни кризи, който да е независим от капризите на политическите партии. Едва ли някой би оспорил, че ако съществуваше такъв, сега нямаше да говорим за проблеми около Корпоративна банка и за опасност от финансов колапс.
Заради всички неблагоприятни обстоятелства, които се натрупаха, изясняването на детайлите около функционирането на Консултативния съвет е може също толкова важно, колкото и разсекретяването на стенограмите от разговорите при президента на 29 юни и 14 юли.
