ГЕРБ, БСП и ДПС са сигурни участници в Народното събрание. България без цензура, Реформаторският блок и Патриотичният фронт по всяка вероятност влизат. Две партии – АБВ и „Атака", имат по-малки шансове да преминат бариерата. Това показват данните от редовното изследване на общественото мнение на „Галъп интернешънъл", проведено от 12 до 18 септември 2014 г.
Ако изборите бяха сега, за ГЕРБ биха гласували 35,9%, за БСП – 18,3%, за ДПС – 14,2%, за България без цензура – 5,8%, за Реформаторския блок – 5,6%, за Патриотичния фронт – 4,9%, за АБВ – 3,6%, за „Атака" – 3,4%. Очаква се да гласуват около 3,4 млн. души.
Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена според редовния „Политически и икономически индекс" на „Галъп интернешънъл". Изследването е проведено сред 1010 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.
ГЕРБ би могъл да разчита и на известна периферия, докато при БСП това е по-трудно. ДПС също би могъл в деня на изборите да има и по-висок резултат, поради спецификите на вота за партията от чужбина. ББЦ и Реформаторите се движат „в пакет", а Патриотичният фронт постепенно се налага. „Атака" и АБВ са формации, които имат сходна подкрепа.
Данните отразяват валидните към средата на септември електорални нагласи сред онези, за които може да се очаква, че със сигурност ще гласуват. Те не са прогноза за резултата от изборите. До края на кампанията са възможни размествания.
Характерният за българското масово съзнание песимизъм за посоката на развитие на страната запазва високите си стойности – 70%. Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от изборите – 54% са на мнение, че те няма да променят нищо, 26% очакват подобрение, а 7% – влошаване.
За първи път след 1996-7 г. мнозинството българи – 61% споделят мнението, че страната се намира във финансова катастрофа. Това мнение доминира включително и сред привържениците на БСП. Подобна нагласа надхвърля казуса „КТБ" и говори за лесна експлозивност на масовите нагласи, в случай, че банковата система не бъде оздравена радикално.














