България ще обръща все по-голямо внимание на развитието на религиозния туризъм обяви преди време заместник-министърът с ресор "Туризъм" в икиномическото министерство Бранимир Ботев. В тази връзка се развива и програмата "По пътя на православието в България", която е насочена основно към руския пазар. Всяка година много вярващи от тази страна посещават България с цел поклонение в различни манастири и свети места.
Самата програма предвижда организирането на групи поклонници за посещения на български църкви, манастири и свети места. Сред руските туристи особено голям интерес предизвикват Рилският манастир, Бачковският, Дряновският, Троянският и скалният Аладжа манастир край Варна. Заместник-министърът е предложил в програмата да бъде включен и пръстенът от над 40 църкви и манастири край столицата, по-известен като софийската Света гора.
Скалната църква при село Михалич е паметник на културата от национално значение, издълбана във варовикова скала в близост до село Михалич, община Свиленград. Тя е единствената в България с уникална триконхална /с три помещения/ форма. Датирана е от 10 век и вероятно е използвана от монаси и отшелници последователи на различни ереси.
Църквата се намира във варовиков масив, известен с името "Айпандо", и отстои на около 1.5 км южно от село Михалич.
Цялата църква е издълбана във варовиковата скала. Представлява същинска засводена триконхална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Помещенията са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3.60 метра, а източната е 4 на 4 метра. В дъното на източната конха (апсида) е направен олтар – стена от плочести камъни, висока 0.80 м, широка в средата 0.85 метра. Стремежът на строителите скалната църква да наподобява градена стига дотам, че в средата ѝ е издълбан централен купол с диаметър 5.5 м и височина от пода 6 метра. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. С изградените капители на колоните (пластири) е постигната илюзия, че куполът е носен от клони. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0.10 м/ пръст. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност – следи от стари селища от различни епохи.
Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на Балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство.
По стените ѝ тече вода, за която се вярва, че помага при различни видове болести. Местните разказват, че от години наред църквата има две змии-пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение – да краде пари или да търси злато, тогава двете змии се появяват на входа на църквата.
