Мария Капон е родена в Пловдив. Дипломира се като икономист в Мюнхен. Специализира в Германия, Япония, Великобритания, Франция, Шри Ланка, в Департамента за политически науки „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет в САЩ и Международната програма за политически лидери към Държавния департамент на САЩ.
Депутат в 40-ото Народно събрание от листата на ОДС. От ноември 2005-а Капон е независим народен представител. Наблюдател в Европейския парламент – 26.08.2005 – 31.12.2006-а. В края на 2007 г. става член на Инициативния комитет за учредяване на Единната народна партия (ЕНП), която оглавява на 16 февруари 2008-а. За Мария Капон може смело да се каже, че е полиглот, владее писмено и говоримо френски, английски, немски, испански и руски език.
България трябва да остане в ядрения клуб
Необходимо е да се намали драстично цената на тока за клиентите от индустрията
Г-жо Капон, защо твърдите, че „Десните“ сте алтернатива на досегашните десни в лицето на ГЕРБ и Реформаторския блок?
– Ние сме алтернатива за всеки, който е наясно какво означава десница и какво означава популизъм и либерално-центристка политика с ляв уклон. Не съм казвала, че ГЕРБ и Реформаторският блок са досегашните десни. Ние сме безкомпромисната десница, която е алтернатива на ГЕРБ, БСП и ДПС, защото те имат еднакви методи на управление. Това всички хора вече са го преживяли. А някои от политиките на ГЕРБ носят характера на недемократично, централизирано, еднолично управление. От друга страна, що се отнася до Реформаторския блок, някои от партиите му не са десни, а общата им позиция е да са патерица на ГЕРБ.
Събрали сме хора със сериозен потенциал, които са правили реформи в действителност, променили са страната и са платили политическата цена за това. Достойнството на „Десните“ е, че не криволичим пред гражданите и сме абсолютно наясно с кого бихме могли да сме и с кого да не правим съвместна политика. При нас няма компромиси. Вечните договорки крепят сегашния олигархичен модел.
Защо винаги преди избори политиците обещават реформи – в социалната сфера, в здравеопазването, в образованието и т. н., а те все не се случват?
– Защото това са социално най-чувствителните сектори и те знаят, че хората това искат да чуят. После става ясно, че точно това са едни от най-трудните области за провеждане на реформи и обикновено се извиняват с предишните управляващи.
Какво мислите за кадровата политика на служебното правителство конкретно в областта на енергетиката? Бяха сменени доста шефове на ключови държавни дружества, включително и на БЕХ.
– Кадровата политика на кабинета на президента Росен Плевнелиев очевидно обслужва интереса на ГЕРБ. Назначенията са такива. Всички подозрения, че кабинетът „Близнашки“ няма да е безпристрастен, се оправдаха. Стигна се до абсурда дори Бойко Борисов да твърди, че кабинетът се е объркал, но това е типично за него – да се оправдава винаги с други хора. Директорът на АЕЦ „Козлодуй“ беше освободен абсолютно непрозрачно, без мотиви. Директор на едно от малкото печеливши дружества в енергетиката. Явно натискът е заради проекта за 7-ми реактор, носещ разнообразие и сигурност на България. Подобно на това поведение със сигурност обслужва руските имперски интереси.
В програмите на нито една политическа сила като че ли не виждаме записано изработването на дългосрочна енергийна стратегия с ясни национални приоритети, към която да се придържат управляващите – без значение дали са леви, десни и т. н. Какво мислите по този въпрос?
– В програмата на „Десните“ се предвижда именно такъв подход. България трябва да отчита гарантирането на сигурността на доставките на ресурси и технологичната сигурност и независимостта на страната ни от чужди монополи в снабдяването. Сега сме зависими на 90% от Русия. Важно е разширяването на газохранилището в Чирен. Трябва да стартира работата по второ хранилище, разработване на концесиите в дълбоководния ни шелф, изграждане на интерконекторите с Гърция и Турция и присъединяване към възможностите на Южния газов коридор и към находищата в Средиземно море. Необходимо е да инвестираме в умни мрежи за енергопренос, както и да бъде изграден модерен ядрен реактор в Козлодуй по технологията AP 1000. Нужно е и създаването на електроенергийна борса и либерализация на пазара и т.н.
При какви условия трябва да бъде реализиран проектът за газопровода „Южен поток“?
– Когато Русия спре да ползва търговията за политически натиск, проектът се окаже изгоден за България и когато отговори на европейските изисквания. Разбира се, трябва да бъде преработен и финансовият модел, защото днес изграждането на 1 км тръбопровод на територията ни струва 12 пъти повече от километър на тръбопровода Туркменистан – Китай.
Каква е Вашата позиция за развитието на ядрената енергетика на България – визирам проектите за АЕЦ „Белене“ и изграждането на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“?
– Категорично България трябва да остане в ядрения клуб. И то с най-модерния реактор в света, чиято стойност бе оповестена и е под 4 млрд. евро, а двата руски, според HSBC, струваха над 10 млрд. евро, и то за старо поколение, което ни обвързва и поставя в зависимост още повече. Това е шанс за развитие и на родната наука, и за подготовка на експерти, работещи по руски и американски технологии.
В свое изказване заявихте, че за да бъде възродена българската икономика, трябва да бъде променен механизмът за сформиране на цената на тока. Какво по-точно имате предвид?
– Трябва да се намали драстично цената на тока за клиентите от индустрията. Днес стопанският ток е много по-висок от тока за домакинствата, което в крайна сметка увеличава себестойността на всички продукти и услуги. Прави икономиката ни по-некокурентоспособна, а сметката накрая я плащаме пак ние. В една страна с развита икономика като Германия средната цена на тока за клиентите от индустрията е наполовината от тази за бита. Нали разбирате, че това е само една от многото комплексни мерки, които са нужни за възраждане на икономиката ни.
Защо твърдите, че има предизборно заиграване с вложителите в КТБ?
– Защото се предлагат най-различни и в момента невъзможни версии за решение на проблема „КТБ“, а периодични политици подтичват да се срещат с пострадалите вложители. Половината от тях са пряко засегнати от тази мръсна тайна. Говоря за някои от лидерите на най-големите партии.
Как може да бъде оздравена банката?
– Необходим е пазарен механизъм за оздравяване на Корпоративна търговска банка, смятаме от Коалиция „Десните“. Истината е, че единствените, които могат да спасят КТБ, това са акционерите и свързаните с тях фирми и фондове. Вариантът е акционерите в банката да налеят огромен ресурс, с който да се посрещне ликвидният проблем, който ще възникне веднага при отварянето й. „Десните“ смятаме също така, че трябва да се ограничи възможността за използване на публичен ресурс за спасяване й. Другият вариант за спасяване на банката е прилагането на Закона за гарантиране на влоговете, в който изрично е изписано, че се изплащат депозити до 100 хил. евро. Разбира се, това е по-малко предпочитаният вариант, тъй като ще пострадат голяма част от депозантите. Тоест, огромни средства на бизнеса, държавата и общинските предприятия ще бъдат загубени, а държавата ще трябва да налее около 3.7 млрд. лева.
Откъде дойдоха проблемите в КТБ – от политиците или от неадекватни действия на БНБ?
– И от двете посоки. Едните се възползваха, а БНБ се правеше, че не вижда.
Кои партии имат интерес от кризата в КТБ?
– Мисля, че дори да е имало такива, които са си правили такава сметка, то вече няма. Когато с политически ботуши нагазиш в света на финансите, резултатът е този.
Какъв ще е изходът и в тази връзка задава ли се опасност от финансова нестабилност на държавата?
– Когато има хора, готови да рискуват общата стабилност, за да защитят частния си интерес или да наложат „банкова ваканция“, за да хвърлят в шок всички, само и само да се представят за спасители, то риск винаги има. Важно е обществото и медиите да имат висока нетърпимост и чувствителност към такова поведение.
