Нямаме пари да платим заплатите на хората в телевизията, има безпрецедентен натиск срещу нас, оплака се в ефир новият изпълнителен директор на TV7 Емил Кошлуков. Той направи прочувствено обръщение и разказа, че в момента запорите валят един след друг.
„Журналистите тук са професионалисти и си гледат работата. Синдици искат 1 млн. лв. от нас, за какво?“ – попита журналистът и бивш депутат. – „Това, което виждам, е опит телевизията да бъде разпарчетосана, смачкана и свалена от ефир. Екипът вече втори месец не е получавал пари. Всеки наш опит да платим заплатите буквално на следващия ден среща реакция – появява се нов запор, ново искане за спиране на сметките, безумни претенции. Така нареченият синдик назначи охранители да пазят телевизията, които сега предявяват иск за 1 млн. лв. и казват, че ги дължим на фирмата им. За какво, питам аз, Обама ли охраняваме? Искаме да чуем ясната позиция. Получаваме постоянно писма, които ни заплашват и все от места, свързани пряко с държавата. Прецедентите са опасна работа. Ако днес това се случва с една телевизия, утре ще стане с друга медия“!, заяви Кошлуков.
Финансовата катастрофа в медийната група била резултат от действията на временния синдик Панайот Велков, който е запорирал всички сметки, еднолично подписал договори с външни фирми, които обслужват него и неговите интереси, смята изпълнителният директор. С допълнителни клаузи към контрактите той дори увеличавал многократно стойността на предоставяните му услуги, които телевизията трябва да заплати. След запориране на сметка, от която дължимите суми могат да бъдат изплатени, Панайот Велков продължил да блокира и другите сметки на TV7, като по този начин целял спирането на нейната работа. В случая съдебната система се оказва особено толерантна, изтъква Кошлуков. TV7 е представила всички доказателства, че е платежоспособна. Съдът мълчи. Целта е ясна – ликвидирането на TV7.
Според управата на ТВ7 ситуацията изисква да се предприемат решителни действия за защита. Под заплаха били не само служители и журналисти, заплашени били и свободата на словото, и независимостта на медиите. Гръмкото мълчание на институциите застрашавало основните принципи на демокрацията и върховенството на закона.
