Извинете, какъв празник беше 20 юни?

Корпоративна търговска банка

"БАНКЕРЪ" няма да се умори да пише хрониката на една предизвестена съдба, тази на КТБ.

Двадесет и трети септември.

Можем да го наречем "Денят за замеряне с писма".

Първото – на Цветан Василев до клиенти и служители. Писмо, в което става ясно, че банкерът знае адреса на "съзаклятието" срещу него:

"В публичното пространство бе пусната нескопосаната история за изнесени чували, надлежно съчинена на една улица с име на латиноамериканска столица. За мое учудване тази нелепост бе преповторена дори от Иван Искров още по-абсурдно – оформена като сигнал до прокуратурата от 11.07.2014 г.".

В София има два булеварда с латиноимена – "Монтевидео" в ж.к. "Овча купел" и "Буенос Айрес" в ж.к. "Дианабад". Но ако изключим варианта "тайни явочни квартири" някъде по тях, остава да свети само Столичната следствена служба. Василев сякаш пее песничката на Недялко Йорданов: "На някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта". Да, спря го – чрез задържане – неговата бивша корполентна любов, този, дето му беше "като син".

От писмото на Василев пък се превъзбуди Искров. И още същия ден той отговори на "неверните твърдения, касаещи работата на БНБ и в частност на управителя на институцията". Забележете умелото използване на метода на дедукцията (не "дудукция" – това е друго – политически прийом). Дедукцията е модел на разсъждение от общото към единичното. Та Искров първо избута на преден план "доброто име на институцията със 135-годишна история", което според него е атакувано, и после коментира обвинението си в бездействие. Но връзката е друга: клечка кибрит – 206 млн. лв. в чували – и доброто име! Дето викат шопите, "отиде, та се не виде".

(Познавам перфектен в работата си, любим погребален агент, да пази Господ от нови срещи с него, както и продажен некомпетентен бивш финансов министър, който свърши същата работа – закопа – в този случай – държавата, ако ме разбирате.)

Но да се върнем на адреса. Пучът срещу собственика на КТБ Цветан Василев започна на 13 юни с нахлуването на полиция в сградата с офисите му. Софийската градска прокуратура потвърди, че е проведена акция, но не каза с каква цел. От прессъобщението само стана ясно, че претърсванията в реалити формат били "в рамките на образувано досъдебно производство" и довели до изземане на документи в офиси на търговски дружества. За целта били издадени 19 разрешения от Софийския градски съд.

После група вестници, захранвани с правдива информация от един, като че ли създаден специално "за тържествата около КТБ" сайт, започнаха прекалено педантично да информират читателите си за случващото се. Всеки ден от първа страница – се тиражираха подробности за заплахата за убийство на собственика им, а в края на злокобната седмица и "критичен материал" за източването на банка (със съответните таблици), което нареди опашките пред нея.

Лирично отклонение: Да прескочим един период и да се приземим към днешните факти.

Нали първоначално целият хор срещу КТБ беше за източен капитал, а после се оказа, че капиталът си е ОК, а липсва ликвидност? Тя обаче не се попълва чрез размотаване, но пък времето подяжда капитала, който в един миг може да се окаже отрицателен.

Нали проблемът беше в едни тайнствени и съмнителни 19 кредита за 1.2 млрд. лв., а за тях и до ден днешен не знаем дали са съмнителни? Но това не пречи на "частния обвинител" Прокопиев да говори за 90% лош кредитен портфейл на банката. Забрави ли той, че когато преди няколко години тръгна за Сингапур, кредитната му експозиция към българските банки беше по-голяма от собствения капитал на трезора на Василев?

Ранобудният тв аналитик неуморно размахва тезата си, че омразната му КТБ трябва бързо да бъде фалирана и игралите moral hazard с нея да си платят. Необяснима свирепост, последвала безмерното му доверие към кредитната институция. Факт е, че неговият Договорен фонд "Алфа ликвидни средства" държи по последни данни в банката на Цветан Василев 3.9 млн. лв. (словом три милиона и деветстотин хиляди лева)!

Нали шеф-надзорникът Цветан Гунев бе обвинен за престъпление по служба – неупражнен надзор? А преди дни (на 23 септември) бе индиректно оневинен, след като Апелативният съд отхвърли искането на прокуратурата за отстраняването му от длъжност и човекът продължи да си гледа тревожната отпуска.

Край на лиричното отклонение.

И пак малко естрада: "Да дойде най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен". Е, не толкова далече, Белград е на 500 километра.

Денят Х (20 юни, петък), когато банката бе окована в букаите на специален надзор заради риск от неплатежоспособност.

Денят на зловонната радост или Денят на изстраданата справедливост.

Зависи кой какво чества!

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст