"БАНКЕРЪ" няма да се умори да пише хрониката на една предизвестена съдба, тази на КТБ.
Двадесет и трети септември.
Можем да го наречем "Денят за замеряне с писма".
Първото – на Цветан Василев до клиенти и служители. Писмо, в което става ясно, че банкерът знае адреса на "съзаклятието" срещу него:
"В публичното пространство бе пусната нескопосаната история за изнесени чували, надлежно съчинена на една улица с име на латиноамериканска столица. За мое учудване тази нелепост бе преповторена дори от Иван Искров още по-абсурдно – оформена като сигнал до прокуратурата от 11.07.2014 г.".
В София има два булеварда с латиноимена – "Монтевидео" в ж.к. "Овча купел" и "Буенос Айрес" в ж.к. "Дианабад". Но ако изключим варианта "тайни явочни квартири" някъде по тях, остава да свети само Столичната следствена служба. Василев сякаш пее песничката на Недялко Йорданов: "На някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта". Да, спря го – чрез задържане – неговата бивша корполентна любов, този, дето му беше "като син".
От писмото на Василев пък се превъзбуди Искров. И още същия ден той отговори на "неверните твърдения, касаещи работата на БНБ и в частност на управителя на институцията". Забележете умелото използване на метода на дедукцията (не "дудукция" – това е друго – политически прийом). Дедукцията е модел на разсъждение от общото към единичното. Та Искров първо избута на преден план "доброто име на институцията със 135-годишна история", което според него е атакувано, и после коментира обвинението си в бездействие. Но връзката е друга: клечка кибрит – 206 млн. лв. в чували – и доброто име! Дето викат шопите, "отиде, та се не виде".
(Познавам перфектен в работата си, любим погребален агент, да пази Господ от нови срещи с него, както и продажен некомпетентен бивш финансов министър, който свърши същата работа – закопа – в този случай – държавата, ако ме разбирате.)
Но да се върнем на адреса. Пучът срещу собственика на КТБ Цветан Василев започна на 13 юни с нахлуването на полиция в сградата с офисите му. Софийската градска прокуратура потвърди, че е проведена акция, но не каза с каква цел. От прессъобщението само стана ясно, че претърсванията в реалити формат били "в рамките на образувано досъдебно производство" и довели до изземане на документи в офиси на търговски дружества. За целта били издадени 19 разрешения от Софийския градски съд.
После група вестници, захранвани с правдива информация от един, като че ли създаден специално "за тържествата около КТБ" сайт, започнаха прекалено педантично да информират читателите си за случващото се. Всеки ден от първа страница – се тиражираха подробности за заплахата за убийство на собственика им, а в края на злокобната седмица и "критичен материал" за източването на банка (със съответните таблици), което нареди опашките пред нея.
Лирично отклонение: Да прескочим един период и да се приземим към днешните факти.
Нали първоначално целият хор срещу КТБ беше за източен капитал, а после се оказа, че капиталът си е ОК, а липсва ликвидност? Тя обаче не се попълва чрез размотаване, но пък времето подяжда капитала, който в един миг може да се окаже отрицателен.
Нали проблемът беше в едни тайнствени и съмнителни 19 кредита за 1.2 млрд. лв., а за тях и до ден днешен не знаем дали са съмнителни? Но това не пречи на "частния обвинител" Прокопиев да говори за 90% лош кредитен портфейл на банката. Забрави ли той, че когато преди няколко години тръгна за Сингапур, кредитната му експозиция към българските банки беше по-голяма от собствения капитал на трезора на Василев?
Ранобудният тв аналитик неуморно размахва тезата си, че омразната му КТБ трябва бързо да бъде фалирана и игралите moral hazard с нея да си платят. Необяснима свирепост, последвала безмерното му доверие към кредитната институция. Факт е, че неговият Договорен фонд "Алфа ликвидни средства" държи по последни данни в банката на Цветан Василев 3.9 млн. лв. (словом три милиона и деветстотин хиляди лева)!
Нали шеф-надзорникът Цветан Гунев бе обвинен за престъпление по служба – неупражнен надзор? А преди дни (на 23 септември) бе индиректно оневинен, след като Апелативният съд отхвърли искането на прокуратурата за отстраняването му от длъжност и човекът продължи да си гледа тревожната отпуска.
Край на лиричното отклонение.
И пак малко естрада: "Да дойде най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен". Е, не толкова далече, Белград е на 500 километра.
Денят Х (20 юни, петък), когато банката бе окована в букаите на специален надзор заради риск от неплатежоспособност.
Денят на зловонната радост или Денят на изстраданата справедливост.
Зависи кой какво чества!