Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и Комисията по прозрачност би трябвало да са двете лица на една и съща монета. Поради ред административни недомислици и неадекватна държавна намеса обаче едното лице на лекарствената политика сега изглежда намръщено и обезверено, а другото е уродливо и безформено. Парадоксът е, че лекарственият съвет работи буквално денонощно, разглежда хиляди процедури, успява да смъкне от цените на стотици медикаменти и така икономисва милиони на здравната каса. Между другото печели и сериозно финансиране по европроекти. Но за награда е малтретиран ту от Министерския съвет, ту от ръководството на здравното ведомство, които са неговите лоши "стопани", освен че е под постоянна заплаха от закриване. Неотдавна съветът, "за разнообразие", ритуално бе обезглавен от служебния кабинет с немотивираната смяна на досегашния директор проф. Татяна Бенишева с проф. Николай Данчев. За капак на всичко сега там тече одит, като ревизорите проверяват дали хората, разгледали и разрешили почти 10 хил. процедури през последните 14 месеца, наистина са ходили на работа…
От друга страна, имаме Комисията по прозрачност. Това е горната инстанция, която разглежда жалбите, подадени срещу решенията на лекарствения съвет. Поне такава е функцията й, която тя на практика не изпълнява. Или защото й
липсва административен капацитет
или защото под давление "отгоре" пази статуквото в лекарствения бизнес, устройващо само определени политически и бизнес кръгове. Да припомним, че преди последната актуализация на бюджета на здравната каса за 2014-а по перото за лекарства за домашно лечение и диетични храни имаше дефицит от 96.58 млн. лв., а за онкомедикаменти не достигаха 48 млн. лева. В тази ситуация всеки икономисан лев от намалена ставка за лекарство е добре дошъл за финансовата стабилност на касата. Но "прозрачната" комисия го играе като призрачна съдебна инстанция – хем не разглежда огромната част от постъпилите жалби и така блокира процедурите, хем заради самото си съществуване не позволява на Административния съд да поеме делата. Комисията обаче е богопомазана и никой не се интересува (и не проверява) защо там се обработват едва около една десета от казусите за разрешаване. Няма дебати за закриването на безполезния в този си вид орган, а неотдавна здравното министерство дори предложи съставът му да бъде разширен с включването на двама държавни експерти и няколко юристи. Но за да не бъдем голословни, ще се позовем на фактите.
В периода 1 април 2013 – 30 юни 2014-а Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата е
провел 72 заседания и е издал 4020 решения
за общо 9525 постъпили процедури. От тях са разгледани и приети 377 за образуване на цена и включване в Позитивния лекарствен списък. По принцип те са най-тежките, тъй като изискват експертни медицински, икономически и юридически оценки. В сила са влезли решения за намаление на цените на 1565 лекарства, а нивото на отстъпка от страна на производителите варира от 5 до 50 процента. Така са спестени публични средства от здравните ни осигуровки за над 7 млн. лева. Регулаторният орган е проверил общо 210 аптеки и търговци на едро. В почти половината случаи са констатирани нарушения – превишаване на пределна цена, необявена цена върху опаковките на медикаментите или продажба на лекарства със заличена или нерегистрирана цена. Съветът е събрал над 915 хил. лв. приходи от такси, или с 10% отгоре благодарение на новата онлайн услуга. Чрез нея заявителите могат по електронен път да проверяват до какъв етап са придвижени процедурите им. Освен това лекарственият съвет е
подготвил и спечелил проект по ОПАК
за автоматизирана електронна система на стойност до 578 426 лв., който предстои да бъде реализиран. Това са резултатите, при положение че нито един от "менторите" не е отпуснал дори лев за деловодната и информационната система, които ръководството само си е направило с "подръчни материали". Някак не изглежда тези хора да са стояли със скръстени ръце или да са пили кафе по няколко часа на ден.
А какво прави Комисията по прозрачност? Между 30 април 2013-а и 22 август 2014 тя е разгледала едва 76 от постъпилите към нея 423 жалби, което е доста мизерен процент. Това донякъде може да се обясни с липсата на работеща администрация, независимо че комисията е съставена от достатъчно на брой представители на различни институции и организации – трима членове от здравното ведомство, двама от касата, двама от Изпълнителната агенция по лекарствата и по един от социалното министерство, лекарския, зъболекарския и фармацевтичния съюз, пациентските организации и фармаиндустрията. Да поясним, че когато Комисията по прозрачност бави жалбите (някои с половин година), съответно решенията за намаляване на лекарствените цени няма как да влязат в сила. Данните за двата субекта са от официални документи, с които "БАНКЕРЪ" разполага.
От казаното изглежда, че фармацевтичната индустрия има най-голям интерес от широко дискутираното закриване на Националния лекарствен съвет, тъй като регулаторът се бърка неприятно в ценовата й политика. Но това съвсем не е така. Напротив, не само фармабизнесът, а и съсловните и пациентските организации посочиха в становища до последната парламентарна здравна комисия, че са твърдо "против" промените в Закона за здравето, с които Националният лекарствен съвет да бъде превърнат в звено към Министерството на здравеопзването и на практика унищожен. И генеричната, и "оригиналната" лекарствена индустрия изтъкват, че съветът извършва високоспециализирана дейност, осъществява професионални и бързи експертизи, затова трансформацията му може да забави процедурите за регистрация на нови лекарства с цяла година. Засега лекарственият съвет оцеля, но ще е интересно да разберем каква съдба ще му отредят следващите управници.
