В САЩ е фиксиран рекорден спад на продажбите на най-популярните за всички времена джинси, съобщават анализаторите. За какво става дума: за колебания на модата или за изчезването на един културен феномен?
През 2013-а джинсите отбелязаха 140-годишния си юбилей. А неотдавна NBC News съобщи, позовавайки се NPD Group, авторитетна компания, изучаваща пазарната конюнктура, че през миналата година в САЩ е регистриран 6-процентен спад на обема на продажбите на джинси. Засегнати са най-големите производители на пазара- например чистата печалба за второто тримесечие на един от тях е рухнала със 76 на сто.
Според специалистите такъв рязък спад е изключително рядко явление в индустрията. Някои са направо паникьосани, защото съвременната мода не се променя за един сезон и джинсите трудно ще си възвърнат загубените позиции. А залогът в случая е един огромен пазар. По данни на компанията Synovate, която преди няколко години направи глобално изследване на пазара на джинсите, повечето анкетирани в десет държави смятат, че един чифт джинси са недостатъчни. Оказа се, че 31% от запитаните имат от три до четири чифта, 29 на сто – от пет до десет. Производителите, разбира се, не възнамеряват да стоят със скръстени ръце – те дори планират създаването на иновационен център, който да им помогне в битката за потребителя.
Все пак едва ли има място за паника. Става дума не за денима (тоест за джинсовия плат) като цяло, а по-скоро за някои колебания в продажбите на големите производители на джинсови панталони. Какви обаче са новите предпочитания. Специалистите отбелязват, че все повече хора харесват дрехите, предназначени за активен начин на живот, като клиновете. Но те едва ли могат да конкурират джинсите, които имат дълга и славна традиция и отдавна са се превърнали в културен феномен. Неотдавна журналисти от BBCпопитаха водещи експерти в света – каква е тайната на популярността на този вид панталони. Известният британски журналист Пол Тринка, автор на книгата “Денимът: от каубоите до подиумите”, е сигурен, че тя се дължи на специфичните особености на плата, който променя възрастта си и в известен смисъл отразява живота на човека. С него са съгласни и други експерти: джинсите са една от “най-личните” дрехи, които можем да си представим, но с времето са се превърнали в предмет на множество културни асоциации. В Европа те са станали символ на щастливия американски живот, за американските студенти – в знак на солидарност с работническата класа. А в бившия социалистически лагер – в символ на непостижимия Запад.
По думите на Трейси Панек, историк в компанията Levi Strauss & Co, джинсите са започнали от нулата, бидейки достъпни само за онези, които са на дъното на социалната стълбица. Постепенно обаче този вид панталони стигат до самите върхове на модата, превръщайки се в икона на американския стил. Пробивът се случва, когато завърналите се от Втората световна война военнослужещи масово започват да ги носят. Скоро ги обуват и актьорите, и музикантите – като символ на стремежа към свободата, бунтарството и независимостта.
Вярно, че напоследък при джинсите се наблюдава интригуващ обрат. Един от авторите на книгата “Blue Jeans”, прочутият антрополог Даниел Милър, направи цяло проучване в различни държави, изследвайки с какво са облечени първите сто минувачи по улиците. Оказало се, че почти половината носят джинси – независимо кой ден от седмицата е. Така Милър и съавторът му стигат до парадоксалния извод, че джинсите са се превърнали в основна модна тенденция, която позволява на хората да изглеждат… обикновени. Това е особено актуално за емигрантите например.
Въпреки публикуваните цифри производителите на джинси търсят нови и нови начини за привличане на потребителите. Японските дизайнери например, следвайки модата на “скъсаните джинси”, ги разкъсват с помощта на живи животни. Холандските им колеги са се изхитрили да оборудват панталоните с клавиатура, мишка и дори със слушалки, а в Португалия са се досетили да ги снабдят с аромат. Всъщност и преди са предвещавали “смъртта” на джинсите. През 2007-а с такава присъда пред BBC излезе водещият моден критик на вестник Guardian. Той се мотивира с умората на клиентите и липсата на нови стилове. Оттогава обаче изминаха шест години, а джинсите, както по всичко личи, не смятат да се предават.
