В популярната психология има много теории защо хора играят хазартни игри и купуват билети от лотарията. В тях се говори за вярата в късмета, за любовта към играта заради самата игра, за реакциите на мозъка, на мечтите за печалба. Много по-малко се знае как хората се разпореждат със спечелените големи суми. Тъкмо това е решила да установи шведският социолог Анна Хеденус, анкетирайки свои съотечественици, спечелили от националната лотария Svenska Spel от 100 хил. до 600 хил. евро.
Оказва се, че щастливците се страхуват от внезапно сполетелите ги пари и ги „опитомяват“ по различни начини: омаловажават обема им, отлагат решенията за използването в бъдеще, харчат ги за изплащане на кредити и други всекидневни нужди. А освободените обичайни доходи изразходват за развлечение – туристически пътувания и ресторанти.
Парите, отбелязва социоложката, не са нещо обективно за анкетираните: за хората е характерно да различават мръсните пари от чистите – получените по правилен и обществено признат начин от незаконните. Учените са установили например, че проститутките харчат заработеното най-вече за наркотици, алкохол и купони. От друга страна, мафиотите често „изчистват“ престъпните си доходи, като ги влагат в благотворителност.
В Европа лотариите са изключително популярни, но мнозина се страхуват, че джакпотът ще разруши обичайния им живот, отношенията им с близките и ще ги доведе до финансов крах – човек, който свикне да харчи лесно получените пари за развлечения, може да се увлече и да пропилее на вятъра своето благополучие. Затова лотарийните пари изглеждат опасни и трябва да се изразходват с особена предпазливост.
Всички анкетирани от Хеденус са заделили по-голямата част от печалбите си настрана и в разговорите със социоложката упорито омаловажават получената сума:
„1.8 млн. (шведски крони) не са чак толкова големи пари. И са дяволски голяма сума, ако ги нямате. Но аз никога не съм мечтала за тях, не изтривах маниакално полета, не купувах непрекъснато билети, не очаквах печалбата. Просто се случи“, твърди Ева. Съгласно правилата на лотарията тя ще получава 15 хил. крони, приблизително 1600 евро месечно в продължение на 10 години.
Организаторът на играта помага на победителите да впишат спечелената голяма сума във всекидневния си ритъм, разбивайки я на месечни плащания в продължение на много години. Анкетираните често ги описват като обикновен източник на допълнителен доход и продължават да мечтаят за още повече пари, с които вече биха си позволили да си купят луксозен автомобил, да отидат на круиз или да наемат жилище в центъра на Стокхолм. Въпреки това никой не рискува да нарече печалбата си малка, защото това би било неблагодарно към съдбата, предполага Хеденус.
За какво все пак се харчат парите, спечелени от лотарията? Разбира се, щастливците не са се удържали да похарчат известни суми за нови коли, хубава храна, скъпи дрехи и т.н. По време на анкетата те всячески се опитват да оправдаят тези разходи: така били решили приятелите им и членовете на семейството, няма лошо да се поразвлечеш малко, защо да не се „порадваш на печалбата“ ит.н. Нито един от тях обаче не е използвал големите пари от лотарията като червена пътека към висшето общество. Напротив, средствата са отишли за поддържане на обичайния стандарт на живот. Един от анкетираните например наел адвокат, който да му помогне да спечели трудовия спор с компанията, откъдето го уволнили. За друг печалбата е единственият източник на пари за старини или начин най-после да изплати банковия си кредит. Никой дори не си помисля да напусне омръзналата му работа.
„Имате много идеи за това как да прекарвате времето си, ако напуснете. Какво ви пречи да се пенсионирате по-рано?, пита социологът една от печелившите. „Тепърва възнамерявам да работя. В никакъв случай не искам да зарязвам работата си само защото съм спечелила пари. Това е напълно изключено.“ Според Мона, който ще получава 15 хил. крони месечно в продължение на 15 години, това са допълнителни пари: „Струва ми се, че нямам право да кажа, че ще живея от лихвите само защото ми е провървяло.“
Парите, спечелени от лотарията, служат като своеобразен заслон от превратностите на съдбата, резервен фонд в случай на непредвидени разходи. Мнозина са ги вложили в образованието на децата си или ги пазят за старини. Най-голямото отстъпление от правилата, което са си позволили притежателите на големи суми, е малка глътка лична свобода: „Струва ми се, че станах малко по-независим – твърди Сив, един от анкетираните. – Вече не трябва да стоя до среднощ на работа, за да печеля за памперси и макарони. Сега мога да си отида вкъщи когато си поискам“. Сив ще получава 20 хил. крони месечно в продължение на 25 години.
Като цяло социологическите изследвания показват, че спечелилите големи суми от лотарията се държат изключително предпазливо. Те не харчат за скъпи вещи, продължават да работят, стремят се да запазят получените средства и мечтаят за още повече пари. Щастливците възприемат печалбата си като дар свише и гледат да не подплашат птицата на щастието.
