Новият премиер на Полша – Ева Копач, обеща да защитава полската каменовъглена промишленост и потребителите от по-стриктните изисквания на Европейския съюз за климатичните промени. Това стана след проведения на 1 октомври парламентарен дебат и последвалото гласуване на вот на доверие на правителството. В последна сметка то получи подкрепата на 259 от общо 460 депутати, включително и на 27 членове на опозицията и независими. Резултатът даде основание на дамата да направи заключени, че има „силен мандат“ да управлява.
Петдесет и седем годишната Копач – лекар-педиатър по професия и страстен пушач, замени предсрочно оттеглилия се от поста Доналд Туск, който бе избран за председател на Европейския съвет. Тя трябва да върне доверието в кабинета на „Гражданска платформа“, разклатено от очакваното охлаждане на стопанския растеж на Полша и от изтеклите скандални тайни записи на разговори между министри и председателя на Полската централна банка Марек Белка.
Копач увери парламентаристите, че сигурността на полските семейства ще е основната й цел. По думите й каменовъгленият сектор „трябва да бъде защитен срещу нелоялна конкуренция и да се върне на печалба, а цената на енергията да не може да разори полските домакинства“. Първата задача на Копач ще е да пътува до Брюксел идната седмица за среща с председателя в оставка на Европейския съвет Херман ван Ромпой. В белгийската столица тя ще потърси съратници „за твърдата позиция“ на Полша за новите изисквания за климата, които ще се обсъждат на срещата на високо равнище за енергетиката на Европейския съюз на 23 и 24 октомври. В речта си пред парламента дамата заяви твърдо, че правителството й няма да се съгласи на никакви мерки, които означават допълнителни разходи за стопанството на страната или по-високи цени за потребителите.
Подкрепата за кабинета на „Гражданска платформа“ се е повишила до 35%, показва проведеното в периода 11-17 септември проучване на общественото мнение. Което е най-високата стойност от януари 2012-а насам. Недоверието пък е спаднало от 44% през август до 37% през септември.
Заради сериозните поражения върху търговията и инвестициите, нанесени от кризата в Украйна, Варшава намали прогнозата си за растежа на полския БВП през 2015-а от 3.8 на 3.4 процента. Преди оттеглянето си от власт Туск предложи план за увеличение на пенсиите и за данъчни отстъпки на домакинствата в размер на общо 3.8 млрд. злоти (1.2 млрд. щ. долара). Копач разшири обхвата на предложенията, като обеща по-високи разходи за детските ясли и за предучилищното обучение, за грижите за възрастните, за образование и здравеопазване. По оценка на полския президент Бронислав Коморовски нейните планове „са скромни и няма да предизвикат преразход“ в бюджета. Финансовото министерство е пресметнало, че допълнителните разходи ще са в размер на 3.5 млрд. злоти през 2016-а. Те ще се компенсират от по-ниската цена за обслужване на полския дълг и от прекратяването на бюджетните харчове за бойните самолети F-16.
Ковач подкрепи призива на предшественика си за засилване на подкрепата за Украйна и за подобряване на енергийната сигурност чрез координирани покупки на нефт и газ, като същевременно се увеличат разходите за отбрана и се настоява за разполагането на повече американски войски в Полша. Премиерът се обърна към всички партии да си сътрудничат „за бъдещето на местния каменовъглен сектор“ – един от приоритетите й, редом с енергетиката и военната сигурност.
Междувременно около 2 хил. миньори преминаха по улиците на Варшава в мирна демонстрация, която трябваше да припомни, че миньорските проблемите не са решени. С тях се зае Туск, който настояваше Европа да реабилитира очернения имидж на въглищните мини и да ги използва като начин за разхлабване на руската хватка върху енергийните доставки. Той анулира миньорските задължения за социални осигуровки, купи закъсали мини чрез търговеца от бранша Weglokoks и обмисляше да защити пазара от вносна суровина. Копач продължи пътя му и през септември се отказа от плановете да затвори работещата на загуба мина Kazimierz- Juliusz, като я прехвърли на държавна компания и инжектира в нея 100 млн. злоти държавна помощ.
