Над 70 млн. евро ще бъдат похарчени в следващите години за популяризиране на оперативните програми у нас. Сума, която на фона на свитите до крайност фирмени бюджети за реклама неминуемо ще се превърне в цел №1 за медиите. И как да не се сети човек за Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад , или накратко Маркиз дьо Сад, който още преди три века е възкликнал: “Вземайте, вземайте, това е без значение за мен – парите са на държавата.” Та така и днес нашите управници взимат, взимат, само че европейски пари, за да си уреждат политическия рахатлък. Защото две мнения по въпроса няма – милионите за реклама на еврофондовете са се превърнали в основно средство за осигуряването на медиен комфорт на политиците. Схемата “пари срещу ласкателства” заработи истински през 2010-а при управлението на ГЕРБ и до края на април 2014-а по нея бяха раздадени над 71 млн. лева. А ако се доверим на социологическите проучвания, новите порции отново ще се раздават от партията на Бойко Борисов.
Формално погледнато, в захранването на медиите с евросредства няма абсолютно нищо незаконно. Дори напротив – Европейският съюз иска неговите фондове да бъдат добре популяризирани сред обществото и именно затова се отпускат споменатите суми. Единственото, което трябва да направят българските власти, за да започнат вакханалията, е да приемат Национална комуникационна стратегия 2014-2020-а. Това е един вид наръчник за харченето на европейските милиони, който в Брюксел приемат като план за информиране на хората за политиките и дейностите на общността. И тъй като няма време за губене, отиващото си вече служебно правителство побърза да подготви стратегията, така че следващата официална власт
да започне с летящ старт
Ключовият документ ще бъде подложен на обществено обсъждане до 10 октомври (б.а. – формална процедура за отбиване на номера), а до края на ноември се очаква и окончателното му одобрение от Еврокомисията.
Важно е да се уточни, че в Национална комуникационна стратегия няма конкретни числа колко пари по коя оперативна програма ще отидат за реклами. Посочено е само, че пет милиона евро от новата програма “Добро управление” (б.а. – обединяваща досегашните “Техническа помощ” и “Административен капацитет”) са заложени за Централния информационен офис. Звеното, в което е предвидено да работят трима души, ще изпълнява и координира общите комуникационни дейности по всички програми в сътрудничество с управляващите органи и мрежата от 28-те информационни центъра.
Рекламните и информационните инициативи по всяка конкретна програма ще се изпълняват от съответния й управляващ орган. Но точните бюджети, с които ще разполагат те, все още не са ясни, тъй като самите оперативни програми не са одобрени от Брюксел. Известно е обаче, че около 0.6-0.7% от всичките пари, които ни дава Европа, са за точно такива комуникационни мероприятия. Или, при общо над 11.5 млрд. евро, това прави най-малкото 72 млн. евро. А ако разпределим пропорционално сумата между седемте оперативни програми и тези за развитие на селските райони и за рибарството, може да получим достатъчно коректен ориентир (виж табл.)
Вън от съмнение е, че отново
най-богато ще е земеделското министерство
По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи за реклама и популяризирането им около 17 млн. евро. Парите ще са с около два милиона по-малко от миналия програмен период заради орязването на техните бюджети. Но и така ще са напълно достатъчни, за да стане бъдещият земеделски министър любимец на медиите, подобно на Мирослав Найденов. Все пак бившият гербер постигна този “успех” само с около 15 млн. евро от наличните пари, тъй като не му стигна времето за повече харчове.
Сериозен ще е бюджетът и на оперативната програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” – над 11 млн. евро. За сравнение, в предишния програмен период парите за реклама бяха фиксирани на точно 12 млн. евро. Само че от тях са похарчени едва около 3 млн. евро, поради което повторното залагане на толкова много средства изглежда необосновано. Долу-горе подобно е положението и при програмата “Иновации и конкурентоспособност”. За нея сега са предвидени 8.3 млн. евро, при все че от 2007-а до 2013-а за популяризирането й са били похарчени около 2 млн. евро.
Най-драстично ще се увеличат парите за програмата “Региони в растеж” – от 5 млн. евро на повече от 9.2 милиона. За тази разлика обаче си има обяснение. В предишния програмен период първоначално заложените средства за реклама бяха точно 10 млн. евро. Но след като се видя, че няма как да бъде усвоена, сумата бе редуцирана наполовина, а накрая бяха раздадени 1.3 млн. евро. Точно обратно се случва при програмата за развитие на човешките ресурси. Нейният бюджет ще бъде свит от 9 на 6.6 млн. евро.
Реално погледнато, конкретният размер на средствата няма чак толкова голямо значение. Ясно е, че те ще са много пари и е по-важно как и за какво точно ще се харчат. Съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. И макар всички заинтересовани лица да признават слабият ефект от провежданите вече кампании,
отново ще се работи по същия начин
Това ще рече, че пак ще се печатат безсмислени брошури и диплянки, пак ще гледаме комични клипове по телевизията и пак ще слушаме някакви неща за капацитети, усвояване и проекти, без да разбираме какво се има предвид. На практика по този начин се изпълняват задължителните цели не ЕС – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него. Но не се постига голямата цел за съпричастност към проектите. Няма ефективен начин, който да обхваща периода на тяхната подготовката, когато нуждите от рекламна кампания са най-големи. Ако вземем за пример училищата, точно в този период се решава кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., но никой не разбира как се вземат тези решения. Далеч по-разумно би било местните власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така не само ще се постигне много по-голяма съпричастност на обществото, а и със сигурност ще има изключително добра информираност, която няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Малка стъпка в тази посока може би е планираната комуникация чрез социалните мрежи. Централният информационен офис ще поддържа профил на Единния портал в мрежи като facebook, twitter, google plus и linkedin, както и сайтове за споделяне на файлове (например youtube, vbox7). Ще се развиват профилите и на отделните Областни информационни центрове в социалните мрежи, както и техните подстраници в Единния информационен портал www.eufunds.bg.
Вярно, че по този начин се стига бързо до широката аудитория, с възможност за получаване на обратна връзка в реално време. Но няма как да не подходим със съмнение към подобни намерение, след като добре знаем какъв скандал стана с Фейсбук профилите на Програмата за развитие на селските райони. За тяхната направа бившият земеделски министър Мирослав Найденов плати на пиарката си Кристина Спасова над 50 хил. лв., а резултатът е повече от смехотворен. Активността там е напълно спряла от април 2013-а.
Още по-притеснително е, че разпределянето на порциите между медиите също ще се случва по стария съмнителен и обвит в мъгла начин. Става дума за условното им разделение между електронни и печатни. Първите, образно казано, могат да
бъркат директно в кацата с меда
а вторите – не. Радиата и телевизиите пак ще получават пари без каквито и да е конкурси и процедури, просто така – по личното усмотрение на министрите. Докато външната реклама, интернет банерите, публикациите във вестниците и отпечатването на листовки задължително минат по реда на Закона за обществените поръчки, електронните медии са облагодетелствани от неговия чл.4, ал.2. Той гласи, че не са обект на обществени поръчки “придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време”. Казано иначе, договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на норматива. Това ги прави почти секретни (освен ако някой народен представител не поиска справка или не бъде отправено искане по Закона за достъп до обществената информация), отрязва всякаква възможност за контрол на изразходваните средства и отваря широко вратата за задкулисни договорки.
Колкото до печатните издания, те взимат от европейските пари през наети от ведомствата рекламни и пиар агенции, което значително усложнява схемата. А и така сумите се разпиляват между повече играчи. За вестниците обаче има друга привилегия, която никак не е за подценяване. Тъй като те не сключват директни договори с министерствата, на практика няма как да се разбере кое издание колко точно пари е взело. Официално средствата се разпределят от наетата агенция, която не е публична институция и никакви закони не могат да я принудят да разкрие контрактите си. Разбира се, при достатъчно желание всеки може да разлисти вестник или списание и преглеждайки рекламните карета, да установи кои са се облажили от европейската благодат.
