Започнаха поредните изпитания за бившия премиер на Люксембург и предстоящ председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. От 29 септември до 7 октомври предложените от него членове на екипа му трябва да издържат изпитите пред отговарящите за техните ресори комисии на Европейския парламент. И ако се справят успешно, на 22 октомври новият състав на ЕК ще бъде гласуван ан блок, както повеляват правилата. Евродепутатите обаче имат право на вето и могат да отхвърлят някои неподходящи кандидати, което се е случвало няколко пъти в предишни години. Например през 2004-а, за да получи одобрението на парламента, Жозе Мануел Барозу бе принуден да оттегли кандидатурите на двама претенденти и да даде на трети друг ресор. Преди пет години пък депутатите не позволиха на сегашния състав на ЕК на Барозу да встъпи в длъжност до февруари 2010-а и го заставиха да се откаже от българския кандидат Румяна Желева, която бе сменена „на пожар“ с Кристалина Георгиева.
Юнкер обаче подходи по-далновидно и представи хората си като „политически, а не технократи“. Още повече, основните парламентарно представени партии имат предварителни договорености за брой членове. Въпреки това одобрението им, според близки до него кръгове, си е „хазарт на едро“.
Всъщност в проектоекипа на Юнкер има четири „черни овце“ – англичанинът Джонатан Хил, испанецът Мигел Ариас Каньете, унгарецът Тибор Наврачич и французинът Пиер Московиси. Защитниците на околната среда са бесни, че Каньете е предложен за секторите енергетика и климатични промени въпреки фамилните му дялове в нефтени компании, което е очевиден конфликт на интереси. Наврачич, чийто ресор е образование, култура и гражданство, е натоварен с антидемократичните и антиевропейските грехове на управляващата унгарска партия „Фидес“, за което принос има и той като министър от правителството. Германците не вярват, че като отговорник по икономическите въпроси и финансовите услуги, данъчното облагане и митническия съюз социалистът Московиси, който е бивш финансов министър на Франция, ще накаже страната си за нарушаване на таваните на дефицита в еврозоната. Левите пък се съмняват, че лобистът на торите – лорд Хил, ще ограничи разточителството в лондонското Сити като завеждащ сектора на финансовата стабилност и капиталови пазари, независимо че в ресора му не влиза регулирането на банкерските премии. Един депутат дори го нарече „лисица в кокошарника“.
Познавачи на европейските процедури подозират, че Юнкер нарочно е номинирал двама кандидати, които да принесе в жертва – Каньете и Наврачич. И че целта му е била да провокира Европарламента да ги отхвърли и така да не се конфронтира директно със засегнатите държави, като се скрие зад демократичните процедури. В интерес на истината, Юнкер представи посочените от него претенденти пред своята ЕНП още на 23 септември и никакви промени не бяха поискани. А шефът на френската делегация на десноцентристите Ален Ламасюр заплаши, че ако някой отляво атакува десен кандидат, ЕНП ще поиска две глави. Тази заплаха бе определена като „баланс на принудата“ от водача на делегацията на френските социалисти Пернаш Берез, който добави, че „в демократичните общества кандидатите трябва да се оценяват по достойнство при изслушването им“.
Когато часът на истината удари, именно „заподозрените“ Джонатан Хил, Мигел Ариас Каньете и Тибор Наврачич не успяха да прескочат летвата. На лорд Хил ще му се наложи да се явява на поправителен другата седмица (на 7 или на 8 октомври). А оставането на консерватора Каньете в екипа на Юнкер е твърде проблематично. В резултат на което, според мълвата, над главата на румънската социалистка Корина Крецу надвисна „дамоклевият меч“ също да бъде отстранена, за да се възстанови партийният баланс. Официалният мотив е, че евродепутатите от ЕНП са недоволни от липсата на достатъчно идеи и предложения как да реши основните бюджетни проблеми по нейния ресор „Регионална политика“.
