Валери Димитров е консултант на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев по договор от юни 2014 година. Предоставяните от него консултантски услуги включват събиране и анализиране на информацията относно рисковете от предишния период и индикациите за внезапна опасност от липса на ликвидност, както и търсене на вариант за възстановяване на поставената под особен надзор банка. Димитров и екипът, с който работи, са изготвили и изпратили голям брой материали, свързани с КТБ, до различни институции – Европейската комисия, БНБ, квесторите в двете затворени банки, Министерството на финансите, прокуратурата, неправителствени организации.
Г-н Димитров, в последните дни Фейсбук групата KTBalive излезе с обръщение, в което Ви нарочват, че прехвърляте с още двама души активи на банката на фирми с неясен произход и собственици. Как ще го коментирате?
– Авторите, по-точно авторът, защото знам кой е той, питат г-н Василев дали знае, че участвам в разпродаването на активи на КТБ? В това няма нищо вярно, защото физически и юридически не бих могъл да го направя. Каня този човек чрез вашия вестник да дойде и във ваше и мое присъствие да покаже документите, с които твърди, че разполага. Готов съм също двамата да се явим на проверка с детектор на лъжата, като ми бъде поставен директно въпросът: "Господин Димитров, вие участвате ли в разпродажба на активи и имате ли реализирани от това средства?" А въпросното лице да бъде попитано: "Вие ли събрахте тези документи, или ви ги даде определена група хора?" И мога да посоча кои са тези хора. Те действат така – създават и пускат различна информация, за да оправдават собствените си ходове.
Знаете ли дали те разполагат с конкретни документи, подкрепящи твърденията им?
– Не, но подхвърлят, че ги има. Ами да ги покажат, за да ги види г-н Цветан Василев. Неговата категорична позиция е да се препятстват всички опити за реализиране на активи извън предназначението им да служат за обезпечение по кредити.
В тази връзка как гледате на изразеното възмущение от бизнеса и от синдикатите спрямо решението да се продават кредити на дъщерната банка "Виктория", което стопява кредитния й портфейл?
– Щом специалистите казват, че така не се прави, трябва да ни бъде обяснено как се прави. Надявам се да чуем това, щом такива сериозни хора като г-н Делян Пеевски и г-н Йордан Цонев са се заели да напишат специален закон за възстановяване на КТБ.
Да не се окаже, че той ще е същият, който БНБ предложи безуспешно след обявяването на специалния надзор? И не Ви ли притеснява, че спасителите на КТБ станаха много?
– Този закон получи достатъчно отговори, че цели да облагодетелства една малка група от хора, които да се доберат до някакви активи. Ние търсим вариант, при който тежестта да не бъде прехвърлена върху обществото. Що се отнася до някои "спасители", ще дам следния пример – то е като да качиш някой на бесилото и в последния момент да се откажеш да ритнеш буренцето, на което е стъпила жертвата, представяйки се за спасител. Ние проследихме далеч назад във времето началото на "закачките" между двете бизнес групи около КТБ, които после ескалират в натиск и подстрекателство. Медийните атаки са се активизирали още миналата година и точно поради това БНБ е направила тримесечна детайлна проверка.
Tова, което се случи с КТБ, не може да бъде определено като случайност. Това е планирано мероприятие от група хора, които във времето са работили тези неща да се случат. И има много обстоятелства, които показват несъстоятелността на редица твърдения. Българската народна банка разполага с всички инструменти да направи необходимите проверки. Вместо това БНБ в продължение на година се е занимавала с това дали да разреши на КТБ да придобие активите на "Креди Агрикол" (сега "Виктория" – б. а.). Хронологията тук е особено важна.
На 9 юни БНБ в качеството си на регулаторен орган разрешава придобиването на "Креди Агрикол". Към този момент всичко е спокойно. И изведнъж от 9 юни нататък започват да се случват някакви странни неща. Определени фирми, определени хора, институции и учреждения започват да теглят парите си. Ясно е кои са фирмите и с кого са свързани.
Всичко това е съпроводено и от "подходящите" медийни публикации. Оттам нататък започват да се случват и определени действия. Искам БНБ да излезе и да обясни дали има банка в България, която може да издържи светкавичното изтичане на повече от 20% от ресурса й за една седмица. Още повече че БНБ умишлено се дистанцира от това, което се случвa с КТБ. БНБ е била в течение на всичко в онзи момент, тъй като е имала свой представител. Пак казвам – хронологията на събитията и действията на различните държавни органи и институции е много важна и интересна.
Не Ви ли се струва, че спасяването на банката ще е разговорът до изборите, след което разговорът ще бъде друг?
– Не изключвам подобно развитие. Но дали това ще се случи, можем само да гадаем. Сигурно си спомняте, че в самото начало в определени среди имаше едни планове за съдбата на банката. Добре е, че те бяха осуетени и разговорите за нейното бъдеще влязоха в едно друго русло. Но все още има някои доста обезпокоителни индикации за намеренията на отговорните органи за съдбата на банката. Например аз не мога да разбера защо на квесторите й не бъде разрешено да извършват операции по прихващания на задължения към банката срещу направени в нея депозити, при положение че и двете страни по тези операции са изявили желание те да бъдат извършени. Все пак става дума за операции, които са в изгода и подобряване на състоянието на банката.
Хората трябва да разберат, че са изправени пред избор. Обществото трябва да прецени дали е по-добре да подкрепи оздравяването на банката, или да бъде изправено пред необходимостта да заплати всички щети, които ще предизвика нейното унищожаване.
Споменахте, че при КТБ са направени пропуски при вземането на превантивни мерки за нейната сигурност. Какво имате предвид?
– Имам предвид сигурност в най-общия аспект на тази дума – финансова, пазарна, търговска, юридическа, ако щете. Можело е предварително да се вземат някои мерки срещу опасността от атака срещу ликвидността й.
Сам казахте, че тази банка е имала добра ликвидност и въпреки това тя не й е помогнала. Знаете, че една по-висока ликвидност превръща кредитната институция в склад за пари и започва да й нанася загуби. Какво още можеше да направи банката?
– Корпоративна банка има по-специфичен профил на дейността си. Бизнесът на повечето банки у нас ги е превърнал до голяма степен в ипотекарни къщи. Дават заеми срещу 130% обезпечение с имот и по тази причина престават активно да управляват кредита. Знаят или поне разчитат, че заради високото обезпечение ще си върнат парите, дори длъжникът да изпадне във финансови затруднения. Няма да коментирам колко успешна е тази философия. При Корпоративна банка моделът е друг. Голяма част от нейните кредити са дадени под формата на т. нар. проектно финансиране. Това са инвестиционни заеми за развитие на производства и бизнеси, които в много случаи са съществена част от икономиката на държавата. Неслучайно банката е финансирала компании, които дават над 10% от брутния вътрешен продукт на България. При такъв тип банкиране заемите като обем продължителност и структура на паричните постъпления са тясно обвързани с графика на изпълнение на бизнес проекта. Не може да се очаква, че още от самото начало на изпълнение на инвестицията тя ще започне да носи приходи. Ако говорим за ипотеки и за оборотни заеми, да, съгласен съм, при тях още на следващия месец след отпускането на кредита можеш да очакваш погашения по него. Но при проектното финансиране трябва да измине срокът, при който инвестицията се осъществява, започва да работи и да носи приходи и едва тогава от нея по кредита започват да постъпват погасителни вноски. Затова по такъв тип кредити има дълги гратисни периоди, през които длъжникът не плаща. Те са много сложни от гледна точка на управление на риска. Именно по отношение на тази структура и риск банката е могла да вземе някои превантивни мерки, когато е усетила, че срещу нея започва натиск.
Само че именно заради този тип кредити са основните обвинения срещу банката. Нали знаете, че прокуратурата постоянно повтаря, че те са лоши и необезпечени, че има концентрация на заемите и какво ли още не?
– По отношение на концентрацията на заеми за определени индустрии, знаете, че някои бизнеси, като Военнопромишления комплекс например, не може да се финансират от български банки с чуждестранен капитал. Те просто отказват кредити на тези предприятия. Затова е напълно логично тези фирми да са концентрирани като обслужване в малкото на брой големи банки, където мажоритарното акционерно участие е българско.
Що се отнася до това, дали един инвестиционен заем е редовен, или не, това е въпрос на много детайлно експертно изследване. Това, че в началото на отпускането по него няма погашения, не значи, че той е лош. Освен това в случая с Корпоративна банка кой може да се закълне, че голяма част от просрочията по определени инвестиционни заеми не са се появили именно заради това, че банката е поставена под специален надзор и операциите й са прекратени. Защото когато един проект се осъществява с такъв дългосрочен заем, да се блокира финансирането означава буквално да се зачеркне целият проект. При това положение откъде ще дойдат пари за обслужването на кредита?
Това са все въпроси, които са изключително важни при оценката за състоянието на банката, която в момента одиторските компании подготвят. Доколкото знаем, тя ще се прави въз основа на данните за кредитната институция към 30 юни, което ще означава, че активите й ще бъдат проучвани в ситуация, когато банката е била действащо предприятие. Защото състоянието на активите й към тази дата е едно и можете да видите как се влошава след 30 юни. Едва ли има съмнение, че затварянето на едно предприятие ще доведе до влошаване на резултатите му. Затова ние казваме, че в подхода на различните институции към КТБ има целенасоченост. Техните действия се покриват с интересите на група хора, за които твърдо мога да заявя, че нямат интерес от възстановяването на банката.
Вероятно сега трябва да прочетем текстовете на проектозакона, който тази група хора предлагат, за да установим точно какви са интересите им по отношение на банката?
– С този въпрос Вие конкретизирахте кои са тези хора. Вижте, банката бе впримчена в една добре изплетена мрежа от спекулации, които да създадат в обществото невярно впечатление за нея. Чрез влиянието си в медиите определени лица успяха да насочат мисленето на публиката по отношение на банката в посока, която им е изгодна. На нея й се поднася една добре смилаема теза, че каквото е по закон, това трябва да се случи. Но законът дава много възможности за решаване на проблема с КТБ. И нашата задача е да обясним на хората, че целта на акционерите е да изготвят такъв план, който да свали от гърба на обществото тежестта на този проблем. А другата група лица, за която стана дума по-рано, се опитват да направят така, че цялата тежест да бъде понесена от гражданите и в същото време да се облагодетелстват от цялата ситуация.
И като стана дума за медиите, видяхме как една група издания, които под една или друга форма са имали взаимоотношения с Корпоративна банка и са я славели с писанията си, когато се оказа, че са получили заеми от фирми, кредитирани от банката, се обърнаха на 180 градуса и започнаха да говорят срещу нея. И на мен не ми е ясно защо тези медии не постъпват коректно и честно към читателите си и първо да се издължат на фирмите кредитополучатели на Корпоративна банка, а след това да пишат каквото преценят за разумно. Защото в сегашната ситуация тези медии не са безпристрастни. Те са заинтересована страна, която сега сигурно се надява, че ще може да се облагодетелства по някакъв начин, като сконтира или под някаква друга форма намали задълженията си. Друг е въпросът дали по законов път това е възможно.
Вие как оценявате разпоредбата на БНБ квесторите на "Търговска банка Виктория" да подготвят процедури за продажби на пакети от кредитния й портфейл?
– Лично аз не мога да си обясня едно такова поведение на Централната банка. Поне според мен квестурата има за задача оздравяването на кредитната институция, това е свързано с преструктуриране и събиране на кредити. А продажбата на кредитни портфейли е процес, който по-скоро се прави, когато вече е взето някакво решение за съдбата на банката. Такова решение обаче БНБ не е обявила, че е взела. И затова не мога да разбера защо се пристъпва към подобни процедури.
Вижте, за изминалите няколко месеца има много странни и необясними неща в поведението на Централната банка и на нейния управител Иван Искров. Например той отговаря в рамките на няколко часа на всяка публична проява на Цветан Василев, която засяга БНБ, и в същото време със седмици не се произнася по сигнали за нарушения в КТБ, отправени от служители, акционери или от отстранените й изпълнителни директори. Лично на мен ще ми е интересно да знам логиката на едно такова поведение.
Може би защото планът още от самото начало е бил КТБ да бъде унищожена?
– Да приемем, че това е така. Но в този случай някой трябва да обясни икономическата логика на едно подобно решение. Лицата, които настояват за несъстоятелност на банката, казват, че е крайно време клиентите й да си получат гарантираните влогове. И изтъкват, че преките разходи за това са 3.6 млрд. лева. Удобно забравят обаче да коментират какви ще са косвените загуби. Те ще са три-четири пъти по-големи от преките и ще бъдат не по-малко болезнени за цялото общество, защото тук става дума за съсипване на цели индустрии и производства, които хранят десетки хиляди семейства.
А как ще се отрази едно такова затваряне на инвестиционния климат в страната? Не вярвам, че някой ще инвестира в държава, която не може да защити една от големите банки срещу атака, предизвикана от егоизма на някои хора.
Не трябва да се забравя и едно друго обстоятелство. В началото на делата, заведени срещу Цветан Василев, се появи една група от свидетели, които освен всичко друго отправиха и обвинения и критики срещу него. Защо никой не провери какви позиции са заемали тези хора в компаниите на г-н Василев и да ги попита – докато са работели за него, защо не са защитавали обществения интерес така, както го правят сега, когато са в услуга на обвинението? Аз си мисля, че точно тези хора още като служители в дружествата на Василев в един момент са започнали да работят за онези интереси, които доведоха КТБ до сегашната ситуация.
Искате да кажете, че тези лица са играели ролята на т. нар. пета колона в банката?
– Да, така смятам – на базата на техните изявления и поведение. Ето ви пример. Мен ме обвиниха, че участвам в продажбата на активи на банката. Първо, аз нямам достъп до тези активи и, второ, договорните ми взаимоотношения с Цветан Василев са от юни, когато банката вече бе затворена. И питам: защо следствието вярва на твърденията на хора, които се хвалят, че са работели десет или петнадесет години за Василев. След като са работили за неговата група от фирми, те пряко са участвали във всички процеси, които твърдят, че са незаконни.
Кое е лицето, което стои зад обвиненията относно активите?
– Ще предприема съответните действия срещу тези, които са отправили обвиненията срещу мен. Отново ги приканвам на разговор, за да представят документи, с които да докажат твърденията си. Ако не ги притежават, съм готов да се подложа на детектор на лъжата и да видим кой казва истината и кой не. С тези спекулации трябва да се прекрати веднъж завинаги.
Моите ангажименти и отношението ми към КТБ са с дата 20 юни 2014 година. Никога досега не съм имал търговски отношения с банката или със структури на банката. Отношенията ми са лични, свързани единствено с г-н Василев, с когото се познавам повече от 25 години.