Докато Европа е изправена пред нови признаци за икономически проблеми, националните лидери, политици и икономисти започват да оспорват, както никога преди, водещия принцип за справяне с кризата през последните шест години – строгите бюджетни икономии на Германия като условие за здравословен растеж.
През тази седмица Франция се противопостави на продължаващите искания на канцлера Ангела Меркел за намаляване на дефицита на фона на забавения икономически растеж – искане, срещу което открито се разбунтуваха някои от по-големите икономики в еврозоната. Италия също предупреди, че предпочитания подход на Берлин е прекалено строг. Дори президентът на Европейската централна банка Марио Драги настоява Германия да отпусне малко юздите.
Несъгласието между лидерите на Европейския съюз се очаква да се излезе на преден план и по време на предстоящия Съвет по икономически и парични въпроси, който ще се проведе през следващата седмица. Финансовите министри на страните от ЕС се събират отново, за да обсъдят въпросите, свързани с високата безработица и ще се опитат да намерят отговор на въпроса: "как да съживят отново европейските икономики?".
Назряващият дебат има потенциала да се окаже и повратна точка в доминацията на Меркел в европейската икономическа политика. Особено след оповестените данни във вторник, според който Германия, двигателят на растеж на еврозоната, е на ръба на икономически спад.
А предупредителните знаци, че е необходима промяна, са навсякъде. Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на валутния блок за трети път тази година до 0.8% от очакваните 1.1% преди шест месеца. МВФ предупреди още за риска еврозоната отново да изпадне в рецесия за трети път през последните пет години. Фоднът призова и Германия да увеличи разходите си, за да стимулира икономиката.
"Страните от еврозоната са затънали в нисък растеж", заяви управляващият директор на МВФ Кристин Лагард в скорошно интервю. "И това ясно натежава на техните перспективи в бъдеще.", категорична е Лагард.
