Европа се разцепи

Ев­ро­па от­но­во е раз­де­ле­на. Пра­ви­тел­с­т­ва­та на Фран­ция и Ита­лия пред­ла­гат да им се раз­ре­ши да уве­ли­чат бю­джет­ни­те си де­фи­ци­ти за след­ва­ща­та го­ди­на и от­ла­га­не във вре­ме­то на мо­мен­та за пос­ти­га­не на за­вет­ния ба­лан­си­ран бю­джет. В съ­що­то вре­ме гер­ман­с­ки­ят кан­ц­лер Ан­ге­ла Мер­кел за­я­ви, че обе­ди­не­на Ев­ро­па тряб­ва да от­с­то­я­ва стро­га фи­нан­со­ва дис­цип­ли­на и да не до­пус­ка де­фи­ци­ти. “Югът” въс­та­на за по­ре­ден път и се опъл­чи на “се­ве­ра”.

В съ­що­то то­ва вре­ме щат­с­ка­та ико­но­ми­ка драс­тич­но ра­зо­ча­ро­ва па­за­ри­те с по-ло­ши от очак­ва­ни­те мак­ро­дан­ни, а в кон­ф­лик­т­ни­те точ­ки на све­та ста­ва все по-го­ре­що.

Във вре­ме на не­си­гур­ност най-мно­го гу­бят кни­жа­та на не­си­гур­ни­те дър­жа­ви. Гръц­ки­те дър­жав­ни де­сет­го­диш­ни об­ли­га­ции за­гу­би­ха це­ли 12 ев­ро от стой­ност­та си за пос­лед­на­та сед­ми­ца и се вър­на­ха чак на ни­ва­та от­п­ре­ди го­ди­на. На дру­гия по­люс са гер­ман­с­ки­те кни­жа, ко­и­то спе­че­ли­ха по­ред­ни­те 1.5 ев­ро и по то­зи на­чин “по­то­пи­ха” до­ход­ност­та си до най-нис­ко­то ис­то­ри­чес­ко дъ­но. Учуд­ва­що е, но чеш­ки­те, ун­гар­с­ки­те и пол­с­ки­те дър­жав­ни об­ли­га­ци­он­ни еми­сии пос­къп­на­ха със съ­ща­та стъп­ка от 1.5 еди­ни­ци на съ­от­вет­на­та ва­лу­та.

В от­бо­ра на пе­че­лив­ши­те се озо­ва и ев­ро­об­ли­га­ци­он­на­та ни еми­сия с па­деж сеп­тем­в­ри 2024 го­ди­на. Це­на­та й се по­ви­ши със скром­ни­те 40 цен­та, за да дос­тиг­не 101.2 ев­ро за 100 ев­ро но­ми­нал. В ре­зул­тат на ко­е­то до­ход­ност­та й се по­ни­жи и в мо­мен­та е 2.8% на го­диш­на ба­за.

Дру­га­та ни ев­ро­об­ли­га­ци­он­на еми­сия с па­деж юли 2017 г. е дос­та­тъч­но крат­кос­роч­на, за да се вли­яе та­ка драс­тич­но от тен­ден­ци­и­те на па­за­ри­те. Все пак до па­де­жа й ос­та­ват поч­ти две го­ди­ни. Це­на­та й гра­ви­ти­ра­ше око­ло близ­ки­те от­п­ре­ди сед­ми­ца ни­ва от 108 ев­ро за 100 но­ми­нал, оси­гу­ря­ва­щи го­диш­на въз­в­ръ­ща­е­мост на ин­вес­ти­ци­я­та в нея от 1.2 про­цен­та.

Па­де­жът на вся­ка еми­сия е не­из­бе­жен, но та­зи на де­но­ми­ни­ра­на­та в до­ла­ри гло­бал­на об­ли­га­ция е са­мо след три ме­се­ца. Ин­вес­ти­ци­я­та в те­зи кни­жа си стру­ва. Те но­сят въз­в­ръ­ща­е­мост от це­ли 0.8% на го­диш­на ба­за – че­ти­ри пъ­ти по­ве­че от 0.2%, кол­ко­то бан­ки­те по­лу­ча­ват по три­ме­сеч­ни­те си де­по­зи­ти на меж­ду­бан­ко­вия па­ри­чен па­зар.

Кни­жа­та ни с па­деж след 10 го­ди­ни, тър­гу­ва­ни на вът­реш­ния па­зар, се тър­сят на ни­ва­та око­ло 2.3% на го­диш­на ба­за, но труд­но се на­ми­рат. Из­ли­за­ща­та от об­ра­ще­ние след мал­ко по­ве­че от че­ти­ри го­ди­ни еми­сия с па­деж  яну­а­ри 2019 г. съ­що се тър­си на ко­та 2.4% на го­диш­на ба­за.

Поч­ти без из­ме­не­ние са ко­ти­ров­ки­те и за крат­кос­роч­ни­те дър­жав­ни бо­но­ве с па­деж през сеп­тем­в­ри 2015 го­ди­на. Те ос­та­ват на от­но­си­тел­но ста­бил­но­то ни­во от 0.8% го­диш­на въз­в­ръ­ща­е­мост.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те ще опи­та да ре­а­ли­зи­ра до­пъл­ни­тел­но кни­жа с но­ми­нал­на стой­ност 55 млн. лв. от об­ли­га­ци­он­на еми­сия с па­деж юли 2024 го­ди­на. То­ва ще е пе­ти по­ре­ден за го­ди­на­та търг, чрез кой­то се пус­кат в об­ра­ще­ние кни­жа от та­зи еми­сия. Бъл­гар­с­ката на­род­на бан­ка ще про­ве­де тър­га на 20 ок­том­в­ри. Към мо­мен­та от та­зи еми­сия в об­ра­ще­ние са кни­жа за 210 млн. лв. но­ми­нал.

Бан­ко­ва­та сис­те­ма раз­по­ла­га с пре­дос­та­тъч­но сво­бод­ни на­лич­нос­ти. Фак­тът, че ед­нод­нев­ни­те де­по­зит­ни сдел­ки се до­го­ва­рят при 0.02% на го­диш­на ба­за, го­во­ри сам по се­бе си. Факт е съ­що, че го­ля­ма част от те­зи па­ри са кон­цен­т­ри­ра­ни в част от бан­ки­те. Имен­но от тях се очак­ва да пос­тъ­пят по­ръч­ки­те за учас­тие в над­да­ва­не­то. От тях ще се очак­ва и да из­ку­пят до­пъл­ни­тел­ни­те, пред­ви­де­ни за про­даж­ба ко­ли­чес­т­ва от дър­жав­ни кни­жа за но­ем­в­ри.

Петър Драмов, “УниКредит Булбанк” АД