Окончателен доклад–анализ на социално-икономическите фактори, оказващи влияние върху честотата и типа дела, завеждани от българските съдилища бе публично представен пред представители на Министерство на правосъдието, представители на ЕК, посолствата на САЩ, Великобритания и Холандия в София, членове на Висшия съдебен съвет, председатели на районни съдилища, представители на съсловни и неправителствени организации и медии.
Работният форум бе организиран по инициатива на Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт към ВСС и е част от изпълнението на Годишния план за дейностите на Комисията през 2014г.
Публичното представяне бе открито от председателя на Комисията по натовареността Калин Калпакчиев, който заяви, че регулирането на натовареността на съдилищата и съдиите следва да се извършва чрез разработването и прилагането на постоянни механизми за:
– наблюдение върху външните (социално-икономическите и демографски и др.) фактори, които оказват влияние върху честота на образуваните съдебни дела в съдилищата, както и периодични анализи за тенденциите в развитието на тези фактори, като основа за вземане на съответните кадрови и структурни решение на ВСС по чл. 30, ал.1, т. 2 и 3 ЗСВ;
– създаване и прилагане на модел за отчитане на тежестта на видовете съдебни дела, на база на който да се формулира норма за натовареност на съдиите по отделните инстанционни нива.
Настоящият анализ е първа стъпка към постигане на механизъм за непрекъснато наблюдение на външните фактори, които оказват влияние върху натовареността на съдилищата и ще послужи като основа начало на процеса за реформа на съдебната карта. Докладът-анализ е изготвен въз основа на съвместен договор между Министерство на правосъдието и Центъра за изследване на демокрацията, като ВСС е посочил критериите, по които да се събират данни, влияещи върху генерирания обем дела в районните съдилища. Изследването е проведено в период от два месеца и половина, като целта е изработване на модел за анализ, който да се прилага регулярно от ВСС, ежегодно да се актуализира и да позволява изготвяне на прогноза за бъдеща натовареност на конкретни съдилища с определена група дела.
Анализът на социално-икономическите фактори, оказващи влияние върху честотата и типа дела, завеждани от българските съдилища бе представен от Тодор Галев, от Центъра за изследване на демокрацията. Той обясни, че на случаен (азбучен) признак при изготвянето на пилотен модел за анализ е избран Апелативен район Бургас. Изработеният модел ще има характера на инструмент, който може да се прилага не само от Министерство на правосъдието и ВСС, но и от административните ръководители на съдилищата. Анализът е базиран на статистическите данни за тригодишен период, за който е налице оперативна съвместимост на данните от използваните публични регистри. В него е включена методология на анализа, метод за изчисляване на индекс на социално-икономическото развитие на населените места, пилотен анализ на факторите, оказващи влияние върху натовареността на първоинстанционните районни съдилища, идентифицирани фактори на влияние върху съдебната натовареност и анализ на факторите, влияещи върху достъп до правосъдие, анализ за Апелативен район Бургас; предложение за включване на допълнителни данни, идентифицирани по време на настоящия анализ с оглед изготвяне на план за по-обширен и задълбочен, а при необходимост и регулярно провеждан анализ.
С настоящия анализ, за първи път се идентифицират потенциалните социално-икономически фактори, оказващи влияние върху честотата и типа дела завеждани в първоинстанционните съдилища. Въз основа идентификация на социално-икономическите фактори и влиянието им върху честотата и типа дела в първоинстанционните – районни и окръжни съдилища позволява да се изготви модел за анализ на връзките между тези фактори и натовареността на съдилищата.
Нивото на социално-икономическо развитие на отделните населени места и на техните групирания според съществуващото административно-териториално деление на страната е определящо при планиране на структурното и функционално устройство на съдебната система. За целите на анализа е разработен обобщен индекс на социално-икономическата интензивност на населените места, който включва три групи фактори – институционална инфраструктура, социално-икономическо и демографско развитие и технологична инфраструктура и осигуреност на населението. Методиката, на която се основава обобщения индекс на социално-икономическото развитие позволява същият да се преизчисли не само за стандартните териториално-административни единици, но също така и на ниво районен съд, съдебен или апелативен окръг или друга комбинация от населени места. Целта на изработения модел и на пилотния анализ, който го прилага е да се идентифицират фактори на микро-равнище (населено място или община), които влияят върху образуването на съдебни дела и чрез които може да се прогнозира развитието на сценарии в бъдещето с оглед адекватна преценка на границите на юрисдикция на първоинстанционните съдилища. По тази причина е от изключително значение органите на управление на съдебната система да притежават надеждна система за проследяване на демографското и социално-икономическо развитие на съответните съдебни райони. В хода на изготвяне на анализа са идентифицирани и обработени 35 основни индикатора на ниво населено място, които потенциално могат да повлияят на престъпността и/или на склонността на физически и юридически лица да завеждат дела. Някои от основните индикатори (възрастова група) имат свои под-индикатори (над 10), други (население) може да бъде разглеждано, както от гледна точка на преброяване (реално живеещи), така и от административна гледна точка (брой хора с постоянен адрес в населеното място). В резултат на разнообразни статистически анализи са идентифицирани 15 фактора, с които е построен модел на факторно въздействие на натовареността на първоинстанционните съдилища.
Идентифицираните фактори на влияние върху съдебната натовареност се разграничават за гражданските и наказателни дела. По отношение на факторите влияещи върху достъпа до правосъдие се разграничават две групи. Първата описва структурата и функционалната система на правосъдните институции, като се вземат предвид два основни типа дейности – свързани пряко с правораздавателния процес и дейности за предоставяне на административни услуги. Втората група обхваща най-вече социално-икономически и географски фактори, които са определящи за причините, пораждащи необходимостта от достъп до правосъдие. Оптимизирането на правосъдната система от гледна точка на нейното структурна и функционално разделение може да бъде анализирано на всяко едно от инстанционните нива – по отношение на съставящите го административно-териториални единици в обхвата съответно на районен съд, окръжен съд и апелативен съд. В настоящия доклад, за единица на анализ се използва районния съд, като за чест от социално-икономическите и географски фактори е показано как те могат да се анализират и за граничещи едно с друго районни съдилища, независимо от тяхната принадлежност към окръжен съд или апелативен съд.
В края на работната среща Заместник-министъра на правосъдието Петко Петков обяви, че Министерство на правосъдието ще продължи договора и ще финансира извършването на цялостен анализ, като се ангажира да съдейства за подписване на споразумение между Висшия съдебен съвет и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за предоставяне на достъп и ползване на специализирания софтуер на МТИТС за нуждите на ВСС.
